БЗНС (казионен): Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
правопис/общо форматиране
Редакция без резюме
м (правопис/общо форматиране)
Постепенно обаче той изолира хората, които са оценени като неудобни. Като първи такъв е нарочен Георги Андреев, който през юни 1976 г. при избиране на новото правителство не е включен в него, а вместо това на поста министър на съобщенията е избран [[Пандо Ванчев]]. На 33-тия конгрес през 1976 г. статуквото окончателно се утвърждава с избирането на [[Алекси Иванов]] за организационен секретар на ПП на БЗНС и преизбирането на Петър Танчев за лидер на БЗНС. Петър Танчев издига и [[Милена Стамболийска]] – внучката на [[Александър Стамболийски]], за член на ПП на БЗНС и (от 1981 г.) за заместник-председател на Народното събрание на НРБ, като се сватосва с нея.
 
През следващите години БЗНС се утвърждава все повече, особено след проведената среща на Тодор Живков с Постоянното присъствие на БЗНС в гр. [[Правец]] през 1977 г. Малко преди това, видният биолог акад. [[Радой Попиванов]] е избран за министър на народното здраве и така БЗНС получава още 1 министерско място. Макар запазен като секретар на ПП на БЗНС по селското стопанство, Георги Андреев става секретар на Националния съвет на Отечествения фронт, но през 1979 г. е освободен от поста секретар на ПП и такъв става Димитър Кармуков, като през следващата 1980 г. Андреев е изпратен за посланик на НРБ в [[Норвегия]] и [[Исландия]], за да остане там до 1989 г. Оттук нататък в БЗНС ръководят Петър Танчев, Алекси Иванов и Ангел Димитров, а Янко Марков и [[Николай Георгиев]] са други двама ръководители. През май 1981 г. е проведен 34-яттият конгрес на БЗНС.
 
В международен план е важно установяването на контакти с Християндемократическата партия в [[Италия]] и заслугите на БЗНС в осъществяването на освобождаването на българина [[Сергей Антонов]] от италианския затвор.
В международен план са установени контакти с редица политически партии в Западна Европа и в целия свят. БЗНС поддържа връзки със 130 партии в целия свят към 1989 г. Участва във форум за мир в [[Хелзинки]] през 1986 г., а по линия на междуправителствените комисии представителите на БЗНС в правителството увеличават авторитета на НРБ в държави като Мароко, [[Лаос]], [[Кампучия]], [[Монголия]], [[Северна Корея]] и Кипър. Освен това, България сътрудничи добре и с Организацията за прехрана и земеделие при ООН ФАО и БЗНС установява официални контакти с нея.
 
През май 1986 г. се провежда 35-ятият конгрес на БЗНС, където е взето решение за участието на БЗНС в преустройството в България. В духа на политиката на преустройство, водена от БКП и БЗНС, е проведеното през февруари 1988 г. съвместно заседание на Политбюро на ЦК на БКП и Министерския съвет на НРБ и съвместното заседание на Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС, където между двете партии се оформят икономическите параметри на преустройството на 31 март 1989 г.
 
=== 1989 – 1991 ===
Нароилите се десни партии с име БЗНС правят сериозна конкуренция на БЗНС и се обявяват против него. Кандидатурата на Виктор Вълков за президент на България е бламирана през 1990 г. През декември същата година в [[Правителство на Димитър Попов|правителството]] на [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]], Виктор Вълков е избран за заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи.
 
През 1991 г. след много консултации, Виктор Вълков и Костадин Янчев успяват да накарат [[Ценко Барев]] от десния [[БЗНС „Никола Петков“]] (въпреки несъгласието на [[Анастасия Мозер]]) да се споразумеят за обединение. Обединението на БЗНС и част от БЗНС „Никола Петков“ е осъществено на обединителния конгрес през юли 1991 г. като новата партия се нарича БЗНС - – единен и е правоприемник на [[БЗНС]], като за председател е избран Ценко Барев, а организационен секретар на ПП на БЗНС е Виктор Вълков.
 
На парламентарните избори за [[36 Народно събрание]] през 1991 г. БЗНС - – единен не взима нужните гласове и не влиза в Народното събрание, което прокарва закон за отнемане на имущество на тоталитарните организациии БКП, БЗНС и ОФ и сградата на БЗНС е одържавена, както и всички резиденции на БЗНС.
 
През октомври 1992 г. на възстановителния конгрес, БЗНС - – единен се влива в БЗНС на Анастасия Мозер и новата организация обявява, че е приемник на БЗНС – 1934 г. и на БЗНС „Никола Петков“, като се отказва от приемственост с БЗНС (казионен), който по този начин отива в историята.
 
== Участия в избори ==
 
=== Парламентарни ===
{|class="wikitable" style="text-align:center"
55 374

редакции

Навигация