Електрет: Разлика между версии
м Бот: Козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
{{обработка|форматиране и допълване}} |
{{обработка|форматиране и допълване}} |
||
'''Електретите''' са твърди [[Аморфна структура|аморфни]] или [[Кристална структура|кристални]] вещества, които след поляризиране с външно [[електрическо поле]] могат продължително да запазват състоянието си на поляризация и следователно да създават електрическо поле в околното пространство. Електретите са аналог на постоянните [[магнит]]и. В нормално състояние веществата в природата имат неутрален заряд. В определени случаи обаче те имат изразен повърхностен заряд – остатъчна поляризация. Подобно на постоянните магнити, някои вещества след обработка имат остатъчен постоянен електрически заряд – те биват наречени електрети. |
'''Електретите''' са твърди [[Аморфна структура|аморфни]] или [[Кристална структура|кристални]] вещества, които след поляризиране с външно [[електрическо поле]] могат продължително да запазват състоянието си на [[Поляризация (диелектрици)|поляризация]] и следователно да създават електрическо поле в околното пространство. Електретите са аналог на постоянните [[магнит]]и. В нормално състояние веществата в природата имат неутрален заряд. В определени случаи обаче те имат изразен повърхностен заряд – остатъчна поляризация. Подобно на постоянните магнити, някои вещества след обработка имат остатъчен постоянен електрически заряд – те биват наречени електрети. |
||
== История == |
== История == |
||
[[Файл:Electret condenser microphone capsules.jpg|мини|Електретен кондензаторен микрофон]] |
[[Файл:Electret condenser microphone capsules.jpg|мини|Електретен кондензаторен микрофон]] |
||
[[Файл:Electret condenser microphone schematic.png|мини|Схема на електретен кондензаторен микрофон]] |
[[Файл:Electret condenser microphone schematic.png|мини|Схема на електретен кондензаторен микрофон]] |
||
През 20-те години на миналия век японският физик Мототаро Егучи създава първия електрет от [[карнаубски восък]], [[Колофон (смола)|колофон]] и [[Восък|пчелен восък]], както и приспособления за измерване на заряда. По време на фазовия преход от течно в твърдо състояние прилагал силно външно електрическо поле. След приключване на процеса енергията от полето се съхранила в материала. |
През 20-те години на миналия век японският физик Мототаро Егучи създава първия електрет от [[карнаубски восък]], [[Колофон (смола)|колофон]] и [[Восък|пчелен восък]], както и приспособления за измерване на заряда. По време на [[Фазов преход|фазовия преход]] от течно в твърдо състояние прилагал силно външно електрическо поле. След приключване на процеса енергията от полето се съхранила в материала. |
||
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], американците залавят японски кораб и установяват, че телефонната връзка в него работи без захранващи източници. В [[микрофон]]ите и слушалките нямало магнити и намотки. Всичко било изработено на база електрети. |
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], американците залавят японски кораб и установяват, че телефонната връзка в него работи без захранващи източници. В [[микрофон]]ите и слушалките нямало магнити и намотки. Всичко било изработено на база електрети. |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
== Приложение == |
== Приложение == |
||
Приложението и гамата на електретите се увеличава всяка година. В някои приложения, те са незаменими. Използват се за микрофони, генератори на електрическо поле и високо напрежение, газови филтри, дозиметри и друга измервателна техника. |
Приложението и гамата на електретите се увеличава всяка година. В някои приложения, те са незаменими. Използват се за микрофони, генератори на електрическо поле и високо напрежение, газови филтри, [[Дозиметрия|дозиметри]] и друга измервателна техника. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 11:44, 8 март 2022
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране и допълване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Електретите са твърди аморфни или кристални вещества, които след поляризиране с външно електрическо поле могат продължително да запазват състоянието си на поляризация и следователно да създават електрическо поле в околното пространство. Електретите са аналог на постоянните магнити. В нормално състояние веществата в природата имат неутрален заряд. В определени случаи обаче те имат изразен повърхностен заряд – остатъчна поляризация. Подобно на постоянните магнити, някои вещества след обработка имат остатъчен постоянен електрически заряд – те биват наречени електрети.
История
През 20-те години на миналия век японският физик Мототаро Егучи създава първия електрет от карнаубски восък, колофон и пчелен восък, както и приспособления за измерване на заряда. По време на фазовия преход от течно в твърдо състояние прилагал силно външно електрическо поле. След приключване на процеса енергията от полето се съхранила в материала.
По време на Втората световна война, американците залавят японски кораб и установяват, че телефонната връзка в него работи без захранващи източници. В микрофоните и слушалките нямало магнити и намотки. Всичко било изработено на база електрети.
След края на Втората световна война започва изследването и създаването на нови електрети, а същевременно тяхното приложение нараства. Получени са електрети от полимери като полиметил метакрилат, поливинил ацетат, полиамидна смола, а също и от органични и неорганични вещества като нафтален, сяра, магнезиев, цинков, калциев, бариев, бисмутов и стронциев титанати, стеатити и т.н.
През 1937 г. Георги Наджаков получава електрет от сяра, като въздействал на стопилката едновременно със светлина и електрическо поле. Полученият по този начин електрет имал заряди, които изчезвали на светлина. В тъмнина, зарядите се запазвали за няколко месеца. Г. Наджаков нарекъл получените от него електрети – фотоелектрети. На базата на множество негови открития бива създадена първата високоефективна, размножителна техника – ксероксът.
Опитите за получаване на ефективни електрети не спира и през 80-те години. В Институт по електропромишленост, група ентусиасти с ръководител Недялко Тенев, опитват да създадат електрети на база високомолекулни, епоксидни смоли. Резултатите нямат практическа стойност, като електрети, получените заряди са малки. Но те показват, че епоксидните смоли и вещества са едни от най-добрите и най-устойчивите високоволтови диелектрици с малка остатъчна поляризация и диелектрични загуби. Така се разработва широка гама от изолационни състави, използвани и до днес.
Приложение
Приложението и гамата на електретите се увеличава всяка година. В някои приложения, те са незаменими. Използват се за микрофони, генератори на електрическо поле и високо напрежение, газови филтри, дозиметри и друга измервателна техника.