Танго: Разлика между версии
м Робот Добавяне: lij, simple Промяна: fr, oc, pl, tr |
м Робот Добавяне: uk:Танго |
||
Ред 73: | Ред 73: | ||
[[sv:Tango]] |
[[sv:Tango]] |
||
[[tr:Tango (dans)]] |
[[tr:Tango (dans)]] |
||
[[uk:Танго]] |
|||
[[yi:טאנגא]] |
[[yi:טאנגא]] |
||
[[zh:探戈]] |
[[zh:探戈]] |
Версия от 15:00, 29 август 2007
Танго (на испански с ударение на а, та̀нго) е музикален жанр - песен, текст и танц.
Тангото възниква през втората половина на 19 век в средите на простолюдието в Буенос Айрес (Аржентина) и Монтевидео (Уругвай), който с течение на времето и с усъвършенстването си добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента.
През 1902-а в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял свят (особено споменаване заслужават Япония и Финландия). Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат „милонга“.
Думата tango е с неясен произход и има толкова много значения, че е трудно да се проследи нейната етимология:
1) Място, където се доят кравите или се продава мляко;
2) Място, където свирят и танцуват негрите;
3) Място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище;
4) От mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място;
5) От shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба, Нигерия;
6) В мисионерските колонии на йезуитите - вид гостоприемница;
7) Вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава удрянето му;
8) Цигански или андалуски танц;
Световен ден на тангото е 11 декември.
Танго в България
Танго в София се танцува при Чарли в школата София Танго [1] или при Иво в студио TanguerIN [2]. В столицата специалните обувки могат да се поръчат при Тито (бул. Христо Ботев, 145), а в Пловдив - при Ангел Недялков [3].