Благовещение: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 24: | Ред 24: | ||
== Народни традиции == |
== Народни традиции == |
||
Макар да е във [[Велик пост|Великия Пост]], поради своята голяма празничност, по изключение може да се яде риба, |
Макар да е във [[Велик пост|Великия Пост]], поради своята голяма празничност, по изключение може да се яде риба, затова обикновено тя присъства на трапезата. По традиция често се приготвя рибник – риба с ориз. Празникът съвпада с началото на пролетта и затова традиционно се приготвя и „нещо зелено“ ([[коприва]], [[спанак]], [[лапад]] и др.). Пече се пита, която се намазва с мед и се раздавала на съседи и близки. |
||
Нехристиянски, [[езичество|езически]] народни вярвания, характерни за някои региони, били че на този ден по-леко и бързо зарастват всички рани, затова често тогава са се дупчели ушите на малките момиченца. Също, че през деня всяка отрова губела силата си. Свързан с това обичай бил стопаните да премитат къщите и дворовете си и да палят огньове, които да прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина, жените не докосвали игли, куки или конци. |
Нехристиянски, [[езичество|езически]] народни вярвания, характерни за някои региони, били че на този ден по-леко и бързо зарастват всички рани, затова често тогава са се дупчели ушите на малките момиченца. Също, че през деня всяка отрова губела силата си. Свързан с това обичай бил стопаните да премитат къщите и дворовете си и да палят огньове, които да прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина, жените не докосвали игли, куки или конци. |
Версия от 06:52, 24 март 2022
- Тази статия е за календарен ден. За други значения вижте Благовещение (пояснение).
Благовещение (с народно име Благовец, на гръцки: Εὐαγγελισμός [τῆς Θεοτόκου]; на латински: Annuntiatio – възвестяване) е евангелско събитие и посветеният на него християнски празник: Възвестяването от Архангел Гавриил на Дева Мария за това, че тя ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – Иисус Христос.
Празнува се на 25 март. Утвърден е в Православната църква през 7 век. Почита се от всички основни християнски деноминации (православие, католицизъм, протестантство).
За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26 – 38:
„ |
|
“ |
Народни традиции
Макар да е във Великия Пост, поради своята голяма празничност, по изключение може да се яде риба, затова обикновено тя присъства на трапезата. По традиция често се приготвя рибник – риба с ориз. Празникът съвпада с началото на пролетта и затова традиционно се приготвя и „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.). Пече се пита, която се намазва с мед и се раздавала на съседи и близки.
Нехристиянски, езически народни вярвания, характерни за някои региони, били че на този ден по-леко и бързо зарастват всички рани, затова често тогава са се дупчели ушите на малките момиченца. Също, че през деня всяка отрова губела силата си. Свързан с това обичай бил стопаните да премитат къщите и дворовете си и да палят огньове, които да прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина, жените не докосвали игли, куки или конци.
Имени дни
Празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Евангелина и др.
На този ден бил празнуван храмовият празник на храма „Света София“ (от гр. – „Божия премъдрост“), чието име носи и столицата ни.
Външни препратки
|