Мариупол: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Етикет: Препратки към пояснителни страници
Ред 70: Ред 70:
План Маріуполя з проектом фортечного муру на заході 1784 р.jpg|border|<small>План на Мариупол с проекта на крепостната стена на запад, 1784 г.</small>
План Маріуполя з проектом фортечного муру на заході 1784 р.jpg|border|<small>План на Мариупол с проекта на крепостната стена на запад, 1784 г.</small>
</gallery>
</gallery>

Основният поминък на жителите на града става търговията. На морския бряг в покрайнините на града се създават 20 фабрики за риба. През 1783 г., когато [[Кримско ханство|Кримското ханство]] е присъединено към [[Руска империя|Руската империя]], част от гърците се завръщат в родните си земи. Освободените земи са дадени на нови заселници и възникват [[Германци|германски колонии]]. През 1829 г. казаци, завърнали се от [[Задунавска Сеч|Задунавската Сеч]], се заселват в югозападната част на окръга. Те основават редица села (Николске, Бойове и др.). През 1820 г. е организирано преселването на покръстени евреи и германци менонити. Освен гърците, в Мариупол е разрешено да се заселят [[евреи]] и [[италианци]]. През 1807 г. Мариупол и още 23 гръцки села са обособени в гръцки окръг под егидата на Таганрогското градоначалничество, а от 1859 г. под управлението на [[Екатеринославска губерния|Екатеринославската губерния]]. През 1840-те години Слободка е обитавана от пенсионирани войници и моряци.

<gallery caption="" widths="" heights="" mode="packed-hover" perrow="" class="style=">
Маріуполь. Ринкова площа біля собору Св. Харлампія.jpg|border|<small>Пазар в Мариупол през 1916 г.</small>
Маріуполь вулиця Катерининська.jpg|border|<small>Екатеринска улица.</small>
Маріуполь. Колишній Харлампіївський собор 1845 р.добудови 1892, фото 1900 р.jpg|border|<small>Харалампиевски събор през 1900 г.</small>
Mariupol church alexandr.jpg|border|<small>Църквата „Мария Магдалена“</small>
Маріуполь, Слободка, церква Св. Костянтина і Єлени.jpg|border|<small>Църквата „Св. Св. Константин и Елена“</small>
</gallery>

През 1824 г. италианецът Кавалоти започва да строи кораби с товароносимост 135-160 тона в Мариупол. През 1840 г. е построен каменен насип. [[Александър I]] посещава града през юни 1818 г. и през ноември 1825 г. През май 1820 г. руският поет [[Александър Пушкин]] посещава Мариупол по време на своето пътуване от [[Днипро|Екатеринослав]] до [[Кавказ]]. През октомври 1837 г. градът е посетен от Александър Николаевич (бъдещият император [[Александър II]]), в присъствието на [[Василий Жуковски]]. По време на [[Кримска война|Кримската война]] от 1853–1856 г. градът понася значителни щети. Морската търговия е прекратена поради военни действия. През пролетта на 1855 г. англо-френската ескадра навлиза в [[Азовско море]]. На 24 май под прикритието на морска артилерия англо-френски десант навлиза в Мариупол, като разрушава складовете в пристанището и изгаря няколко къщи в града.


=== Руско-украинска война през 2022 г. ===
=== Руско-украинска война през 2022 г. ===

Версия от 16:40, 26 март 2022

Мариупол
Маріуполь
град
Знаме
      
Герб
Файл:Панорама спорткомплекса Ильичевец - panoramio.jpg
Отгоре надолу, отляво надясно: Панорамна гледка към града, Стара водна кула, Къща със шпил, Приазовски университет, Драматичен театър, Спортен комплекс „Иличьовец“
Страна Украйна
ОбластДонецка област
РайонМариуполски район
Площ244 km²
Надм. височина67 m
НаселениеПонижение 431 859 души (2021)
РайониЦентрален район;
Калмиуски район;
Левобережни район;
Приморски район
КметВадим Бойченко
(Блокът на Вадим Бойченко)
Основаване1778
Град от1779
Пощенски код87500–87590
Телефонен код+380 629
МПС кодAH, КН / 05
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Официален сайтmariupolrada.gov.ua
Мариупол в Общомедия

Мариу́пол (на украински: Маріуполь, на руски: Мариуполь) е град (от 1779) в Югоизточна Украйна, Донецка област. Предишни названия: Павловск и Жданов.

География

Мариупол се намира в Югоизточна Украйна, на северното крайбрежие на Азовско море. Градът заема площ от 166 кв. км (с предградията – 244 кв. км). Застроена част – 106 кв. км, зелени масиви – 80,6 кв. км.

Населението на града с предградията е 501 539 души (2009). Той е 2-рият по население град в Донецка област и 10-ият в Украйна, най-населеният град в Приазовието (Приазовье) – района край Азовско море, разделен между Украйна и Русия.

История

Съвременното селище в устието на река Калмиус е основано през XVI век от запорожските казаци като охранителен пост за охрана на Домаха за защита на зимниците, търговията и пътищата от атаки на кримски татари. Материали показват, че през XVIII век. под прикритието на Домаха възниква Калмиуска Слобода, в която благодарение на усилията на полковник Андрий Порохна през 1754 г. е построена каменна църква „Свети Никола“.

Установяване

През 1776 г. на мястото на казашкия пост Домаха е създадено селище Калмик. През 1777 г. в Калмийската крепост е основана църквата-храм „Свети Николай“. През 1778 г. близо до селището е основан окръжният град Павловск. Тогава има 75 жители, в слободи 93. Тази година официално се счита за дата на образуване на Мариупол. На 21 май 1779 г. императрица Екатерина II представя грамота, според която „на преселниците от Крим се дават привилегии и свободи“. В хартата градът е наречен „Марианопол“, тоест градът на Мария. На 24 март 1780 г. по настояване на митрополит Игнатий Мариуполски градът окончателно е преименуван на Мариупол, в чест на Мария Фьодоровна, съпруга на Павел I. Някои гърци, пристигнали през юли 1780 г. се заселват в града, а повечето от тях около него. Гърците са дали на всяко свое селище имената на селищата на Крим, откъдето са дошли. Така възникват селата Бахчисарай, Ялта, Урзуф, Сартана, Чердакли, Каран, Мангуш и др. Грузинци и власи основават село Игнативка.

Основният поминък на жителите на града става търговията. На морския бряг в покрайнините на града се създават 20 фабрики за риба. През 1783 г., когато Кримското ханство е присъединено към Руската империя, част от гърците се завръщат в родните си земи. Освободените земи са дадени на нови заселници и възникват германски колонии. През 1829 г. казаци, завърнали се от Задунавската Сеч, се заселват в югозападната част на окръга. Те основават редица села (Николске, Бойове и др.). През 1820 г. е организирано преселването на покръстени евреи и германци менонити. Освен гърците, в Мариупол е разрешено да се заселят евреи и италианци. През 1807 г. Мариупол и още 23 гръцки села са обособени в гръцки окръг под егидата на Таганрогското градоначалничество, а от 1859 г. под управлението на Екатеринославската губерния. През 1840-те години Слободка е обитавана от пенсионирани войници и моряци.

През 1824 г. италианецът Кавалоти започва да строи кораби с товароносимост 135-160 тона в Мариупол. През 1840 г. е построен каменен насип. Александър I посещава града през юни 1818 г. и през ноември 1825 г. През май 1820 г. руският поет Александър Пушкин посещава Мариупол по време на своето пътуване от Екатеринослав до Кавказ. През октомври 1837 г. градът е посетен от Александър Николаевич (бъдещият император Александър II), в присъствието на Василий Жуковски. По време на Кримската война от 1853–1856 г. градът понася значителни щети. Морската търговия е прекратена поради военни действия. През пролетта на 1855 г. англо-френската ескадра навлиза в Азовско море. На 24 май под прикритието на морска артилерия англо-френски десант навлиза в Мариупол, като разрушава складовете в пристанището и изгаря няколко къщи в града.

Руско-украинска война през 2022 г.

От 1 март 2022 г. градът е под блокада от руските окупационни сили.[1] Според Мариуполския градски съвет към 14 март броят на цивилните, убити във връзка с нахлуването на Русия в Украйна е над 2,3 хиляди души.[2] Руските войски използват тактика на обсада, за да блокират доставката на хуманитарна помощ на жителите на града. Също така, според Градския съвет, окупаторите са транспортирали нелегално жители на Мариупол в Русия и временно окупираните територии на Украйна.[3]

На 6 март 2022 г. с указ на президента на Украйна – Володимир Зеленски, Мариупол е удостоен със званието „Град-герой“.[4]

На 9 март руски самолети бомбардират родилен дом №2 в Мариупол, разрушавайки сградата. В резултат на въздушния удар 17 души са ранени, а трима загиват.[5]

На 16 март окупационните войски бомбардират Мариуполския драматичен театър. Централната част на сградата е разрушена. По време на въздушния удар в театъра се крият цивилни и бежанци.[6] Сградата на басейна на „Нептун“ също беше разрушена от въздушен удар.[7]

На 19 март руските военни бомбардират Мариуполското училище по изкуствата №12 в Левобережния район. По време на въздушния удар в сградата се криеха около 400 жители на града.[8] А на 20 март, според полк Азов градът е обстрелван от четири кораба на руския флот.[9]

Икономика

Най-големият център (столица) е на тежката промишленост (черна металургия) в т.нар. Донбас, (Донецки каменовъглен басейн) в Източна Украйна. Металургичните заводи „Азовстал“ са сред от най-големите в света и продължават да бъдат разширявани и днес.

Градът е сред главните украински курорти на Азовско море.

Административно делене

Градът е разделен на 4 района:

Население

Численост на населението в периода от 1900 до 2015 г.
Гъстота на населението по квартали, според преброяването през 2001 г.

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[10]

Етническа група Численост Дял (в %)
Общо 510 835 100,00
Украинци 248 683 48,68
Руснаци 226 848 44,41
Гърци 31 923 4,29
Беларуси 3 858 0,76
Арменци 1 205 0,24
Евреи 1 176 0,23
Българи 1 082 0,21
Други 7 142 1,40

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[11]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 510 835 100.00
Руски 457 350 89,53
Украински 50 420 9,87
Гръцки 1 005 0,20
Арменски 372 0,07
Беларуски 266 0,05
Цигански 250 0,05
Молдовски 100 0,02
Български 55 0,01
Други 1 017 0,20

Култура

В града функционира Руски драматичен театър, който през 2003 г. отпразнува своята 125-годишнина. Има много кина, дворци на културата, музеи, библиотеки.

Мариупол разполага с 11 църкви, подчинени на Руската православна църква, и 3 църкви, подчинени на Украинската православна църква. Сред най-впечатляващите са: „Свято-Николаевский Портовской“ и „Святой архистратиг Михаил“.

В Мариупол има 13 радиа, 7 телевизионни канала и повече от 20 вестника.

Здравеопазване

Мариупол е голям медицински център в южната част на Донецка област.

Списък на държавните болници (2021 г.):

  • Мариуполска регионална болница за интензивно лечение
  • Градска болница № 1 Мариупол
  • Градска болница № 4 Мариупол
  • Градска болница № 9 Мариупол

Известни личности

Родени в Мариупол

Побратимени градове

Към август 2017 г. Мариупол е установил побратимяване с 20 града.

Бивши

Източници

  1. Бомбардування та блокада Маріуполя. Свідчення очевидців // Посетен на 2022-03-10.
  2. https://www.unian.ua/war/viyna-v-ukrajini-kilkist-zagiblih-u-mariupoli-mozhe-dosyagati-20-tisyach-radnik-mera-novini-vtorgnennya-rosiji-v-ukrajinu-11744047.html Уніан. Інформаційне агенство
  3. Окупанти насильно вивозять жителів Маріуполя в РФ та ОРДЛО // Посетен на 2022-03-22.
  4. https://www.president.gov.ua/documents/1112022-41577 Указ президента України № 111/2022
  5. Загарбники авіаударом знищили дитячу лікарню в Маріуполі // Посетен на 2022-03-18.
  6. Росіяни скинули надпотужну бомбу на драмтеатр Маріуполя, де ховаються сотні людей // Посетен на 2022-03-18.
  7. Росіяни обстріляли у Маріуполі приміщення басейну — під завалами діти та вагітні // Посетен на 2022-03-18.
  8. Росія скинула бомби на школу мистецтв у Маріуполі, де ховалося близько 400 осіб // Посетен на 2022-03-22.
  9. Чотири кораблі ВМФ Росії обстріляли Маріуполь - "Азов" // Посетен на 2022-03-22.
  10. „Ethnic composition: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 март 2022. (на украински)
  11. „Linguistic composition, Donetsk Oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 март 2022. (на украински)

Външни препратки