Мариупол: Разлика между версии

Мариупол
Маріуполь
	Мариупол Маріуполь
— град —
	Файл:Панорама спорткомплекса Ильичевец - panoramio.jpg
	Мариупол Координати: 47°07′50″ с. ш. 37°33′50″ и. д. / 47.130556° с. ш. 37.563889° и. д. Мариупол
Страна	Украйна
Област	Донецка област
Район	Мариуполски район
Площ	244 km²
Надм. височина	67 m
Население	431 859 души (2021)
Райони	Централен район;; Калмиуски район;; Левобережни район;; Приморски район
Кмет	Вадим Бойченко; (Блокът на Вадим Бойченко)
Основаване	1778
Град от	1779
Пощенски код	87500–87590
Телефонен код	+380 629
МПС код	AH, КН / 05
Часова зона	EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3)
Официален сайт	mariupolrada.gov.ua
	Мариупол в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:40, 26 март 2022

Мариу́пол (на украински: Маріуполь, на руски: Мариуполь) е град (от 1779) в Югоизточна Украйна, Донецка област. Предишни названия: Павловск и Жданов.

География

Мариупол се намира в Югоизточна Украйна, на северното крайбрежие на Азовско море. Градът заема площ от 166 кв. км (с предградията – 244 кв. км). Застроена част – 106 кв. км, зелени масиви – 80,6 кв. км.

Населението на града с предградията е 501 539 души (2009). Той е 2-рият по население град в Донецка област и 10-ият в Украйна, най-населеният град в Приазовието (Приазовье) – района край Азовско море, разделен между Украйна и Русия.

История

Съвременното селище в устието на река Калмиус е основано през XVI век от запорожските казаци като охранителен пост за охрана на Домаха за защита на зимниците, търговията и пътищата от атаки на кримски татари. Материали показват, че през XVIII век. под прикритието на Домаха възниква Калмиуска Слобода, в която благодарение на усилията на полковник Андрий Порохна през 1754 г. е построена каменна църква „Свети Никола“.

Установяване

През 1776 г. на мястото на казашкия пост Домаха е създадено селище Калмик. През 1777 г. в Калмийската крепост е основана църквата-храм „Свети Николай“. През 1778 г. близо до селището е основан окръжният град Павловск. Тогава има 75 жители, в слободи 93. Тази година официално се счита за дата на образуване на Мариупол. На 21 май 1779 г. императрица Екатерина II представя грамота, според която „на преселниците от Крим се дават привилегии и свободи“. В хартата градът е наречен „Марианопол“, тоест градът на Мария. На 24 март 1780 г. по настояване на митрополит Игнатий Мариуполски градът окончателно е преименуван на Мариупол, в чест на Мария Фьодоровна, съпруга на Павел I. Някои гърци, пристигнали през юли 1780 г. се заселват в града, а повечето от тях около него. Гърците са дали на всяко свое селище имената на селищата на Крим, откъдето са дошли. Така възникват селата Бахчисарай, Ялта, Урзуф, Сартана, Чердакли, Каран, Мангуш и др. Грузинци и власи основават село Игнативка.

Паметен знак на Калмиуска паланка
Мария Фьодоровна (съпруга на Павел I)
План на Мариупол с проекта на крепостната стена на запад, 1784 г.

Основният поминък на жителите на града става търговията. На морския бряг в покрайнините на града се създават 20 фабрики за риба. През 1783 г., когато Кримското ханство е присъединено към Руската империя, част от гърците се завръщат в родните си земи. Освободените земи са дадени на нови заселници и възникват германски колонии. През 1829 г. казаци, завърнали се от Задунавската Сеч, се заселват в югозападната част на окръга. Те основават редица села (Николске, Бойове и др.). През 1820 г. е организирано преселването на покръстени евреи и германци менонити. Освен гърците, в Мариупол е разрешено да се заселят евреи и италианци. През 1807 г. Мариупол и още 23 гръцки села са обособени в гръцки окръг под егидата на Таганрогското градоначалничество, а от 1859 г. под управлението на Екатеринославската губерния. През 1840-те години Слободка е обитавана от пенсионирани войници и моряци.

Пазар в Мариупол през 1916 г.
Екатеринска улица.
Харалампиевски събор през 1900 г.
Църквата „Мария Магдалена“
Църквата „Св. Св. Константин и Елена“

През 1824 г. италианецът Кавалоти започва да строи кораби с товароносимост 135-160 тона в Мариупол. През 1840 г. е построен каменен насип. Александър I посещава града през юни 1818 г. и през ноември 1825 г. През май 1820 г. руският поет Александър Пушкин посещава Мариупол по време на своето пътуване от Екатеринослав до Кавказ. През октомври 1837 г. градът е посетен от Александър Николаевич (бъдещият император Александър II), в присъствието на Василий Жуковски. По време на Кримската война от 1853–1856 г. градът понася значителни щети. Морската търговия е прекратена поради военни действия. През пролетта на 1855 г. англо-френската ескадра навлиза в Азовско море. На 24 май под прикритието на морска артилерия англо-френски десант навлиза в Мариупол, като разрушава складовете в пристанището и изгаря няколко къщи в града.

Руско-украинска война през 2022 г.

Основни статии: Руско нападение над Украйна и Обсада на Мариупол (2022)

От 1 март 2022 г. градът е под блокада от руските окупационни сили.^[1] Според Мариуполския градски съвет към 14 март броят на цивилните, убити във връзка с нахлуването на Русия в Украйна е над 2,3 хиляди души.^[2] Руските войски използват тактика на обсада, за да блокират доставката на хуманитарна помощ на жителите на града. Също така, според Градския съвет, окупаторите са транспортирали нелегално жители на Мариупол в Русия и временно окупираните територии на Украйна.^[3]

На 6 март 2022 г. с указ на президента на Украйна – Володимир Зеленски, Мариупол е удостоен със званието „Град-герой“.^[4]

На 9 март руски самолети бомбардират родилен дом №2 в Мариупол, разрушавайки сградата. В резултат на въздушния удар 17 души са ранени, а трима загиват.^[5]

На 16 март окупационните войски бомбардират Мариуполския драматичен театър. Централната част на сградата е разрушена. По време на въздушния удар в театъра се крият цивилни и бежанци.^[6] Сградата на басейна на „Нептун“ също беше разрушена от въздушен удар.^[7]

На 19 март руските военни бомбардират Мариуполското училище по изкуствата №12 в Левобережния район. По време на въздушния удар в сградата се криеха около 400 жители на града.^[8] А на 20 март, според полк Азов градът е обстрелван от четири кораба на руския флот.^[9]

Икономика

Най-големият център (столица) е на тежката промишленост (черна металургия) в т.нар. Донбас, (Донецки каменовъглен басейн) в Източна Украйна. Металургичните заводи „Азовстал“ са сред от най-големите в света и продължават да бъдат разширявани и днес.

Градът е сред главните украински курорти на Азовско море.

Административно делене

Градът е разделен на 4 района:

Централен район – централният район на града.
Калмиуски район – разположен в северната част на града. Най-голям по площ, силно развита металургия.
Левобережни район – разположен в източната част на града, на левия бряг на река Калмиус. Други названия: Левий берег.
Приморски район – разположен в южната част на града, на брега на Азовско море. Други названия: Порт.

Население

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:^[10]

Етническа група	Численост	Дял (в %)
Общо	510 835	100,00
Украинци	248 683	48,68
Руснаци	226 848	44,41
Гърци	31 923	4,29
Беларуси	3 858	0,76
Арменци	1 205	0,24
Евреи	1 176	0,23
Българи	1 082	0,21
Други	7 142	1,40

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:^[11]

Роден език	Численост	Дял (в %)
Общо	510 835	100.00
Руски	457 350	89,53
Украински	50 420	9,87
Гръцки	1 005	0,20
Арменски	372	0,07
Беларуски	266	0,05
Цигански	250	0,05
Молдовски	100	0,02
Български	55	0,01
Други	1 017	0,20

Култура

В града функционира Руски драматичен театър, който през 2003 г. отпразнува своята 125-годишнина. Има много кина, дворци на културата, музеи, библиотеки.

Мариупол разполага с 11 църкви, подчинени на Руската православна църква, и 3 църкви, подчинени на Украинската православна църква. Сред най-впечатляващите са: „Свято-Николаевский Портовской“ и „Святой архистратиг Михаил“.

В Мариупол има 13 радиа, 7 телевизионни канала и повече от 20 вестника.

Здравеопазване

Мариупол е голям медицински център в южната част на Донецка област.

Списък на държавните болници (2021 г.):

Мариуполска регионална болница за интензивно лечение
Градска болница № 1 Мариупол
Градска болница № 4 Мариупол
Градска болница № 9 Мариупол

Известни личности

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Родени в Мариупол

Андрей Жданов (1896 – 1948) – политик
Анна Затонских (р. 1978) – шахматистка
Архип Куинджи (1842 – 1910) – художник

Побратимени градове

Към август 2017 г. Мариупол е установил побратимяване с 20 града.

Феодосия (от 11 септември 1993 г.)
Херсон (от 11 септември 1993 г.)
Лвов (от 10 септември 1994 г.)
Коломия (от 1 октомври 1998 г.)
Макеевка (от 21 април 2000 г.)
Бахчисарай (от 17 февруари 2012 г.)
Славута (от 28 юли 2015 г.)
Переяслав (от 27 март 2017 г.)
Савона (от 30 септември 1991 г.)
Санта Северина (от 23 май 2005 г.)
Солун (от 12 септември 1993 г.)
Пирея (от 1993 г.)
Калимнос (от 25 юни 1998 г.)
Китнос (от 2 октомври 2010 г.)
Цицихар (от 12 октомври 2007 г.)
Трабзон (от 27 ноември 2007 г.)
Гданск (от 12 декември 2014 г.)
Ейск (от 10 септември 1994 г.)
Барнаул (от 2001 г.)
Железногорск (от 20 юни 2009 г.)

Бивши

Таганрог (28 април 1993 – 29 юни 2017)
Нарян Мар (1992 – 29 юни 2017)

Източници

↑ Бомбардування та блокада Маріуполя. Свідчення очевидців // Посетен на 2022-03-10.
↑ https://www.unian.ua/war/viyna-v-ukrajini-kilkist-zagiblih-u-mariupoli-mozhe-dosyagati-20-tisyach-radnik-mera-novini-vtorgnennya-rosiji-v-ukrajinu-11744047.html Уніан. Інформаційне агенство
↑ Окупанти насильно вивозять жителів Маріуполя в РФ та ОРДЛО // Посетен на 2022-03-22.
↑ https://www.president.gov.ua/documents/1112022-41577 Указ президента України № 111/2022
↑ Загарбники авіаударом знищили дитячу лікарню в Маріуполі // Посетен на 2022-03-18.
↑ Росіяни скинули надпотужну бомбу на драмтеатр Маріуполя, де ховаються сотні людей // Посетен на 2022-03-18.
↑ Росіяни обстріляли у Маріуполі приміщення басейну — під завалами діти та вагітні // Посетен на 2022-03-18.
↑ Росія скинула бомби на школу мистецтв у Маріуполі, де ховалося близько 400 осіб // Посетен на 2022-03-22.
↑ Чотири кораблі ВМФ Росії обстріляли Маріуполь - "Азов" // Посетен на 2022-03-22.
↑ „Ethnic composition: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 март 2022. (на украински)
↑ „Linguistic composition, Donetsk Oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 март 2022. (на украински)

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно град Мариупол
((uk)) Градски вестник „Азовски работник“
((ru)) Вестник „Иличьовец“

[1] Бомбардування та блокада Маріуполя. Свідчення очевидців // Посетен на 2022-03-10.

[2] ttps://www.unian.ua/war/viyna-v-ukrajini-kilkist-zagiblih-u-mariupoli-mozhe-dosyagati-20-tisyach-radnik-mera-novini-vtorgnennya-rosiji-v-ukrajinu-11744047.html Уніан. Інформаційне агенство

[3] Окупанти насильно вивозять жителів Маріуполя в РФ та ОРДЛО // Посетен на 2022-03-22.

[4] ttps://www.president.gov.ua/documents/1112022-41577 Указ президента України № 111/2022

[5] Загарбники авіаударом знищили дитячу лікарню в Маріуполі // Посетен на 2022-03-18.

[6] Росіяни скинули надпотужну бомбу на драмтеатр Маріуполя, де ховаються сотні людей // Посетен на 2022-03-18.

[7] Росіяни обстріляли у Маріуполі приміщення басейну — під завалами діти та вагітні // Посетен на 2022-03-18.

[8] Росія скинула бомби на школу мистецтв у Маріуполі, де ховалося близько 400 осіб // Посетен на 2022-03-22.

[9] Чотири кораблі ВМФ Росії обстріляли Маріуполь - "Азов" // Посетен на 2022-03-22.

[10] „Ethnic composition: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 март 2022. (на украински)

[11] „Linguistic composition, Donetsk Oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 март 2022. (на украински)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

@@ Ред 70: / Ред 70: @@
 План Маріуполя з проектом фортечного муру на заході 1784 р.jpg|border|<small>План на Мариупол с проекта на крепостната стена на запад, 1784 г.</small>
 </gallery>
+Основният поминък на жителите на града става търговията. На морския бряг в покрайнините на града се създават 20 фабрики за риба. През 1783 г., когато [[Кримско ханство|Кримското ханство]] е присъединено към [[Руска империя|Руската империя]], част от гърците се завръщат в родните си земи. Освободените земи са дадени на нови заселници и възникват [[Германци|германски колонии]]. През 1829 г. казаци, завърнали се от [[Задунавска Сеч|Задунавската Сеч]], се заселват в югозападната част на окръга. Те основават редица села (Николске, Бойове и др.). През 1820 г. е организирано преселването на покръстени евреи и германци менонити. Освен гърците, в Мариупол е разрешено да се заселят [[евреи]] и [[италианци]]. През 1807 г. Мариупол и още 23 гръцки села са обособени в гръцки окръг под егидата на Таганрогското градоначалничество, а от 1859 г. под управлението на [[Екатеринославска губерния|Екатеринославската губерния]]. През 1840-те години Слободка е обитавана от пенсионирани войници и моряци.
+<gallery caption="" widths="" heights="" mode="packed-hover" perrow="" class="style=">
+Маріуполь. Ринкова площа біля собору Св. Харлампія.jpg|border|<small>Пазар в Мариупол през 1916 г.</small>
+Маріуполь вулиця Катерининська.jpg|border|<small>Екатеринска улица.</small>
+Маріуполь. Колишній Харлампіївський собор 1845 р.добудови 1892, фото 1900 р.jpg|border|<small>Харалампиевски събор през 1900 г.</small>
+Mariupol church alexandr.jpg|border|<small>Църквата „Мария Магдалена“</small>
+Маріуполь, Слободка, церква Св. Костянтина і Єлени.jpg|border|<small>Църквата „Св. Св. Константин и Елена“</small>
+</gallery>
+През 1824 г. италианецът Кавалоти започва да строи кораби с товароносимост 135-160 тона в Мариупол. През 1840 г. е построен каменен насип. [[Александър I]] посещава града през юни 1818 г. и през ноември 1825 г. През май 1820 г. руският поет [[Александър Пушкин]] посещава Мариупол по време на своето пътуване от [[Днипро|Екатеринослав]] до [[Кавказ]]. През октомври 1837 г. градът е посетен от Александър Николаевич (бъдещият император [[Александър II]]), в присъствието на [[Василий Жуковски]]. По време на [[Кримска война|Кримската война]] от 1853–1856 г. градът понася значителни щети. Морската търговия е прекратена поради военни действия. През пролетта на 1855 г. англо-френската ескадра навлиза в [[Азовско море]]. На 24 май под прикритието на морска артилерия англо-френски десант навлиза в Мариупол, като разрушава складовете в пристанището и изгаря няколко къщи в града.
 === Руско-украинска война през 2022 г. ===