Родоски колос: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение етикет: премахнати източници/бележки
Ред 1: Ред 1:
{{сграда}}


'''Родоският колос''' ({{lang|el|Κολοσσός της Ρόδου}}; {{lang|la|Colossus Rhodi}}) е бронзова [[статуя]] на бога на слънцето [[Хелиос]], издигната в пристанището на [[Родос (град)|град Родос]], на остров [[Родос]] в [[Егейско море]]. Издигала се е на височина от около 34 метра (112 фута) и е била една от най-високите статуи в древността.<ref>[[Колос на Нерон|Колосът на Нерон]] е 100 или 120 фута според различните източници.</ref> Статуята е едно от [[Седемте чудеса на света]]. Дело е на [[Харес от Линдос]] и е построена в периода между 292 и 280 г. пр.н.е.
Родоският колос е бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос издигната в пристанището на Родос град Родос, на остров в Егейско море. Издигала се е на височина от около 34 метра (112 фута) и е била една от най-високите статуи в древността
Колос на НеронКолосът на Нерон е 100 или 120 фута според различните източници. Статуята е едно от [[Седемте чудеса на света]]. Дело е на Харес от Линдос и е построена в периода между 292 и 280 г. пр.н.е.


== Предистория ==
== Предистория ==

Версия от 18:13, 29 март 2022

Родоският колос е бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос издигната в пристанището на Родос град Родос, на остров в Егейско море. Издигала се е на височина от около 34 метра (112 фута) и е била една от най-високите статуи в древността Колос на НеронКолосът на Нерон е 100 или 120 фута според различните източници. Статуята е едно от Седемте чудеса на света. Дело е на Харес от Линдос и е построена в периода между 292 и 280 г. пр.н.е.

Предистория

След разпада на държавата на Александър Македонски, управлението на Родос поел Птолемей I Сотер. След неговото утвърждаване в Египет, той сключил с Родос съюз, контролиращ търговията в източното Средиземноморие. През 305 пр.н.е. синът на другия диадох Антигон I Монофталм – Деметрий I Полиоркет – обсадил Родос с войска от 40 хил. души. Държал главния град на острова в обсада цяла година. Накрая бил принуден да отстъпи пред приближаващия флот на Птолемей.

Народът на Родос решил да продаде счупените обсадни оръдия и да построи статуя на почитания бог на Слънцето Хелиос, за да се отблагодарят за застъпничеството. Хелиос бил не просто почитано божество на острова – според легендите бил негов създател, изнесъл го от морските дълбини на ръцете си. Според Плиний Стари продали оставеното оръжие за 300 таланта[1] и решили да използват парите, за да построят гигантска статуя на техния бог Хелиос.

Строителство

Строителството е поверено на Харес от Линдос, който е участвал и преди в издигането на големи статуи. Неговият учител Лизип е създал 22-метрова (70 фута) бронзова статуя на Зевс в Тарентум.

Дванадесет години се труди над статуята Харес, за да създаде почти 36-метров бронзов гигант. Когато приключил, пред очите на родосци се издигнал висок и строен юноша – бог с лъчист венец на главата. Той стоял на мраморен постамент, леко наклонен назад и напрегнато гледал надолу. Статуята се издигала директно на входа в пристанището и била видима от близките острови. В основата си била направена от глина, върху метално скеле, а отгоре била покрита с бронзови листове.

За изготвянето на грандиозния монумент са били нужни 500 таланта бронз и 300 таланта желязо (равни съответно на 13 и 8 тона). Родоският колос породил и своеобразна мода на гигантските статуи и на Родос през 2 век пр.н.е. имало вече около 100 колосални скулптури.

Гибелта на статуята

Колосът се издигал сравнително кратко – 56 години. През 226 пр.н.е. статуята била разрушена от земетресение. Както пише Страбон, „Статуята лежала на земята, свалена от земетресението и счупена в коленете“. Но дори и тогава Колосът удивлявал със своите размери. Плиний Стари казва, че малко хора успявали да обхванат с двете си ръце големия палец на ръката на Хелиос.[2] Птолемей III предложил да плати за реконструкцията на статуята, но Делфийският оракул предсказал, че така родосци ще обидят Хелиос и те отказали.

Отломките на Колоса останали на земята, както е описано от Страбон (XIV 2.5), в продължение на над 800 години, и дори счупени, те били толкова впечатляващи, че много пътешественици отивали да ги видят.

През 654 г. арабите превземат Родос и според Теофан Изповедник ги продават на еврейски търговец от Едеса .

Източници

  1. Плиний Стари, „Естествена история“ xxxiv.18.
  2. Естествена история, кн 34, XVIII, 41

Външни препратки