Отоне Висконти: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
Архиепископът решава отново да поиска помощ от маркиза на Монферат, който този път иска господството на Милано до живот, но в крайна сметка се задоволява да го има за 10 години и да е със свободни ръце във военните операции, включително възможността за установяване мир, когато го смята за подходящо. На 22 декември започват преговорите за мир с Раймондо дела Торе, но те се провалят. На 1 януари армията, съставена от 900 души, доведени от маркиза на Монферат и миланците, водени от подеста Антонио да Ломело, се разполага на лагер в [[Монца]]. Армията на Висконти заобикаля Дела Торе, лагеруващи във [[Вимеркате]] и превзема [[Трецо сул'Ада|Трецо]], след което попада в капан, поставен от шпионите на Дела Торе, които я карат да повярва, че село Ваприо е неохраняемо. Във всеки случай Дела Торе възобновяват преговорите за мир и на 21 януари 1279 г. има споразумение за примирие, подписано на 28 в [[Меленяно]]. Според него река Ада ще разделя териториите на двете части, Дела Торе ще си възвърнат владението на имотите им и забраната за тях ще бъдат премахнати, а пленниците, заловени от всяка страна, ще бъдат освободени.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 319-330</ref>
 
=== Битка при Ваприо ===
Примирието е краткотрайно. Много от най-изтъкнатите милански благороднически семейства се противопоставят на връщането на Дела Торе в града и жителите на [[Комо (град)|Комо]] отказват да освободят заловените затворниците, без да получат откуп в замяна. Когато Дела Торе връщат някои крепости, както е уговорено, маркизът на Монферат отказва да изпълни подписаните от него глави, поради което военните действия се възобновяват. Дела Торе се възползват от преминаването на Уберто да Одзеро на своя страна, за да използват този замък като плацдарм за превземането на [[Албайрате]] и [[Маджента (Италия)|Маджента]], където побеждават контингент на Висконти. Междувременно обаче Отоне отново превзема [[Оцеро]] и маркизът на Монферат превзема Трецо, а след това и цялия район на [[Гера д'Ада|Джера д'Ада]].
 
През 1280 г. маркизът на Монферат отива в Испания при своя тъст крал [[Алфонсо X]] Кастилски, за да поиска други войски в рамките на обширен план, който дори предвижда завземането на цяла Италия и накрая поставянето ѝ под кастилско господство. Дела Торе се възползват от възможността да съберат армия от 2000 пехотинеца и 200 конници в Лоди, която се изкачва по река Ада, залавяйки Ваприо. Висконти отговарят, като изпращат от Милано армия от 30 000 пехотинеца и 3000 конници, съставена от жители на Милано, Новара и Комо и водени от подеста Томазо дели Авокати и от [[Капитан на народа|капитана на народа]] Джовани дел Поджо. Сблъсъкът е близо до [[Ваприо д'Ада|Ваприо]] и Дела Торе, въпреки тяхната храброст, са победени от преобладаващите сили на врага. Мнозина загиватна полето, а много други се удавят във водите на река Ада.
 
Касоно дела Торе е заловен и обезглавен заедно със Скуртапелича дела Порта – подест на Лоди, докато Паганино да Оцеро – роднина на Уберто е екзекутиран пред Порта Ориентале, а останалите 800 затворници са отведени в града. В началото на лятото на 1281 г. маркизът на Монферат се завръща от Испания с 500 рицари и 100 испански арбалетчици. Заедно с армия от хора от Милано, Новара, Верчели, Павия и Комо, той се опитва отново да обсади Лоди, като същевременно държи кремонците ангажирани с втори контингент. Хората от Лоди и Кремона обаче получават помощта на Парма, Реджо, Модена и Ферара, които през октомври принуждават маркиза да се оттегли. <ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 331-334 e 344-348</ref>
 
През 1287 г. той назначава племенника си [[Матео I Висконти]] за [[капитан на народа]], а през 1291 г. го назначава за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]].

Навигация