Максимилиан Робеспиер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 42: Ред 42:
|отличия =
|отличия =
}}
}}
'''Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер''' ({{lang|fr|Maximilien François Marie Isidore de Robespierre}}) е френски юрист и политик, един от най-известните дейци на [[Френска революция|Френската революция]], известен сред поддръжниците си като „Неподкупния“. Участник в [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]], [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното събрание]] и [[Конвент]]а, [[аболиционизъм|аболиционист]]. С участието си в [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] оглавява репресиите, станали известни като [[царство на терора]], довели в крайна сметка до публичната му екзекуция през [[1794]] г.
'''Стефан Желязков Сталинчев''' е френски юрист и политик, един от най-известните дейци на [[Френска революция|Френската революция]], известен сред поддръжниците си като „Неподкупния“. Участник в [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]], [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното събрание]] и [[Конвент]]а, [[аболиционизъм|аболиционист]]. С участието си в [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] оглавява репресиите, станали известни като [[царство на терора]], довели в крайна сметка до публичната му екзекуция през [[1794]] г.


== Младежки години ==
== Младежки години ==

Версия от 09:02, 15 април 2022

Максимилиан дьо Робеспиер
Член на Комитета за обществено спасение
Мандат27 юли 1793 – 27 юли 1794
Президент на Конвента
Мандат20 септември 1792 – 27 юли 1794
Член на Националното Учредително събрание
Мандат9 юли 1789 – 30 септември 1791
Лична информация
Роден
Починал
Конкорд, Париж, Франция
ПогребанПарижки катакомби
Националностфранцузин
РелигияДеизъм
Родства
Огюстен Робеспиер
Полит. партияЯкобинци
Професияреволюционер
Подпис
Максимилиан дьо Робеспиер в Общомедия

Стефан Желязков Сталинчев е френски юрист и политик, един от най-известните дейци на Френската революция, известен сред поддръжниците си като „Неподкупния“. Участник в Генералните щати, Учредителното събрание и Конвента, аболиционист. С участието си в Комитета за обществено спасение оглавява репресиите, станали известни като царство на терора, довели в крайна сметка до публичната му екзекуция през 1794 г.

Младежки години

Той е ирландец по произход[1] и е роден на 6 май 1758 г. в град Арас, център на областта Артоа, в семейство на потомствени адвокати. Той се подготвял да вземе длъжността на дядо си и на баща си и затова след като завършил колежа „Луи Велики“ в Париж, постъпил в Юридическия факултет на Сорбоната.

Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. На нейните събрания прокарва в докладите си идеята за „естествените права“ на човека и се обявява против всяко законодателство, което не държи сметка за тези права.

Политическа кариера

Портрет на Робеспиер около 1790 г.

В навечерието на свикването на Генералните щати Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите на представители. Той обнародва две брошури, в които заклеймява абсолютната монархия като форма на управление и отхвърля цялата система на стария режим. Третото съсловие в Арас го избира за депутат на Генералните щати с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително, той често взима думата по най-важните политически въпроси, обсъждани на форума, прераснал по-късно в Национално учредително събрание – за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права.

Заедно с неколцина депутати като Сен Жюст, Кутон, Льо Ба, той образува крайната левица на Националното събрание и благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, който се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституция. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.

Робеспиер е сред депутатите, които отказват да признаят правото на краля на вето. При разглеждане на „Декларацията за правата на човека и гражданина“ той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на „активни“ и „пасивни“, застъпва се за разширяване на политическите свободи и за въвеждане на всеобщо избирателно право. Последователността, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народните маси заради честността му и думите му: „Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него.“, както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в Якобинския клуб.

Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократичното крило на буржоазията.

През 1792 г. в центъра на вниманието на Робеспиер застава съглашателската политика на жирондистите, които се стремят да разгромят левите сили. Той е противник на намерението им да разпалят Революционни войни против европейските феодално-монархически държави и предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военен конфликт с другите държави, преди да се укрепи революцията. Към края на 1792 г. заедно с Марат и други революционери монтаняри Робеспиер води борба срещу жирондинстите по въпроса за съдбата на краля. Макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на „бесните“, през 1793 г. той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.

Народните въстания от 31 май и 2 юни 1793 г. слагат край на властта на жирондинската буржоазия, а на 7 юни 1793 г. якобинците извършват преврат и установяват контрол върху Конвента. Робеспиер оглавява Комитета за обществено спасение, създаден през април 1793 г. да противодейства на антифренската коалиция и да предотврати гражданската война. Неговият час настъпва с установяването на якобинската диктатура. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение, той става безспорен вожд на революцията и на практика поема ръководството на страната. Пълномощията на Комитета постоянно се разширяват, като това се оформя със съответните декрети от Конвента.

Робеспиер е привърженик на култа към Върховното същество, форма на деизъм, която той въвежда и институционализира. Като външен израз на този култ през юни 1794 г. се провежда пищна публична церемония в чест на Върховното същество, на която Робеспиер произнася пламенна реч.

Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на еберистите и на дантонистите. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. „червен терор“ (или царство на терора), като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. и в Париж са гилотинирани не по-малко от 1285 души[1] Робеспиер се оказва обаче неспособен да разбере, че като премахне „бесните“, се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. Масовото преследване на политически противници и големият брой екзекуции не се приемат добре и жирондинците, заедно с по-умерени якобинци, организират Термидорианския преврат в Конвента против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на 27 юли 1794 г. и публичната му екзекуция на следващия ден.

Гилотиниран е на Площада на Революцията в Париж на 28 юли 1794 г.

Източници

Открийте още информация за Максимилиан Робеспиер в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)
Общомедия (изображения и звук)