Обратна сила на закон: Разлика между версии
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
не е мъниче |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
{{мъниче|право}} |
|||
{{нормативен контрол}} |
|||
[[Категория:Право]] |
[[Категория:Право]] |
Текуща версия към 08:51, 23 април 2022
Под обратна сила на закон или закон „пост фактум“ (на латински: ex post facto – нещо направено след това) се разбира нормативен акт, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на правната сигурност.
В различните държави въпросът със законите „пост фактум“ е уреден по различен начин.
В България[редактиране | редактиране на кода]
В гражданското право[редактиране | редактиране на кода]
Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратна сила на подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.
В административното право[редактиране | редактиране на кода]
Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.
В наказателното право[редактиране | редактиране на кода]
В пеналистиката Конституцията на Република България и ЕКЗПЧОС изключват обратното действие на наказателния закон. Изключено е да се криминализират деяния, които не са били обявени за престъпления по време на извършването им.
Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни правни системи, включително българската (чл. 2 от НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянието.
Международно право[редактиране | редактиране на кода]
В международното наказателно право Архив на оригинала от 2007-01-09 в Wayback Machine. Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) не е валиден принцип, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 МПГПП)[1]. Изключение прави Римския статут на МНС от 1998 г. Архив на оригинала от 2007-07-02 в Wayback Machine., чл. 22, но това е теоретично спорно.
Европейската конвенция за правата на човека Архив на оригинала от 2007-03-23 в Wayback Machine., категорично забранява въвеждането на наказателни закони „пост фактум“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28
|