Класно училище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
кат |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
[[Категория:Училища]] |
[[Категория:Училища]] |
||
[[Категория:Новобългарско просвещение]] |
[[Категория:Новобългарско просвещение]] |
||
[[Категория:Български училища в Османската империя]] |
|||
Версия от 16:35, 25 май 2022
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
В класното училище за първи път в българското образование учениците се делят на класове.
Дотогава (в т. нар. взаимно училище) те се обучават по взаимния метод, т.е. по-големите и напреднали ученици обучават по-малките, а учителят преподава на големите и следи за образованието на малките. Един учител обучава около 50 и повече деца. При класното училище децата се делят на класове в зависимост от тяхната възраст. Един учител отговаря за един клас, който е до 30 души.
Първите класни училища в България
Първото българско класно училище е т. нар. „Даскалоливница“, създадена през 1843 година в град Елена от Иван Момчилов. През 1846 година Найден Геров основава класно училище в Копривщица, а през 1850 година – класното училище в Пловдив, което се нарича „Св. св. Кирил и Методий“.
