Германска единна социалистическа партия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
Ред 2: Ред 2:
| име = Германска единна социалистическа партия
| име = Германска единна социалистическа партия
| оригинално име = Sozialistische Einheitspartei Deutschlands
| оригинално име = Sozialistische Einheitspartei Deutschlands
⚫
| bgcolor = #DD3012
| лого = Sozialistische Einheitspartei Deutschlands Logo.svg
| лого = Sozialistische Einheitspartei Deutschlands Logo.svg
| bgcolor = #E30101
| абревиатура = ГЕСП
| ръководител =
| ръководител = [[Вилхелм Пик]] (първи)
| наследена_от = Партия на демократичния социализъм
| основаване = 1946 г.
| вестник = ''[[Нойес Дойчланд]]''
| разформироване = 16 декември 1989 г.
| младежка_организация = Свободна германска младеж
| идеология = [[Марксизъм-ленинизъм]]
| идеология = [[Марксизъм-ленинизъм]]
| позиция = крайно ляво
| химн = ''Lied der Partei'' („Песента на партията“)
| член_на = [[Коминформбюро]]
| член_на = [[Коминформбюро]]
| цветове = {{colorbox|#DD3012}} [[червен цвят|Червен]]
| евро_група =
| места1_заглавие =
| места1 =
| места2_заглавие =
| места2 =
⚫
| сайт =
}}
}}
{{Комунистически партии}}
{{Комунистически партии}}

Текуща версия към 10:15, 2 юни 2022

Германска единна социалистическа партия
Sozialistische Einheitspartei Deutschlands
АбревиатураГЕСП
Ръководител(и)Вилхелм Пик (първи)
Основана22 април 1946 г.
Разформирована16 декември 1989 г.
Наследена отПартия на демократичния социализъм
СедалищеБерлин, Федерална република Германия
ВестникНойес Дойчланд
Членове2 260 979 души (1989)
Младежка организацияСвободна германска младеж
Член наКоминформбюро
ИдеологияМарксизъм-ленинизъм
Полит. позициякрайно ляво
ХимнLied der Partei („Песента на партията“)
Цветове     Червен
Знаме на партията
Германска единна социалистическа партия в Общомедия
Комунистически партии
Алжир, Египет, Лесото, Либия, Мадагаскар, Намибия, Реюнион, Сенегал, Южна Африка, Южен Судан, Судан, Свазиленд, Тунис
Аржентина (КПА, РКПА), Боливия, Бразилия (КПБр, БрКП), Канада (КПК, КПКМЛ), Чили (КПЧ, ЧКП), Колумбия, Куба, Еквадор, Мексико (КПМ, НСП, НСПМ), Панама (НПП, КПП), Парагвай, Перу (ПКК, КПП-ЧО), Уругвай, САЩ (КПСАЩ, РСП, ПСО, РКПСАЩ), Венецуела
Бахрейн, Бангладеш (КПБа, РПБа), Бурма, Китай, Иран, Ирак, Израел, Япония, Йордания, Казахстан (КПК, КНПК), Киргизстан, Лаос, Ливан, Непал, Пакистан, Палестина, Филипини, Шри Ланка, Сирия (СКП (Багдаш), СКП (Обединена), Таджикистан, Тайван (ТКП, КПТ), Виетнам

Бивши партии

Камбоджа (КНП, КНРП, Индонезия, Корея, Малая и Сингапур, Саудитска Арабия, Тайланд
Албания, Армения, Австрия, Азербайджан, Беларус, Белгия (РПБ, КПФ, КПВ), Босна и Херцеговина, България, Кипър, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция (КПГ, КОГ), Унгария, Ирландия (КПИ, ИРП), Италия (ПКВ, ПИК, ИКП), Люксембург, Молдова, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Люксембург, Русия, Словакия, Словакия, Испания (КПИ, КПНИ), Швеция (КПШ, КПнШ), Швейцария, Словакия, Турция (РНОФ, КПК, КП, РКПТ), Украйна, Обединено кралство (КПБр, НКПБр, КПШ)

Бивши партии

Албания, България, Чехословакия, Италия, ФРГ, ГДР, Румъния, СССР, Полша, Югославия
Австралия (КПА, КСА, ССА), Нова Зеландия (КПА, СПА)

Бивши партии

Австралия (ДСП, РКПА, ССА), Нова Зеландия (КПНЗ, СПНЗ)

Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) (на немски: Sozialistische Einheitspartei Deutschlands, съкратено SED) е политическа партия в Германската демократична република.

Възниква в съветската окупационна зона след Втората световна война след принудителното обединяване на германските социалдемократи с германските комунисти. Партията е доминираща политическа и обществена сила в ГДР.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

На 21 и 22 април 1946 г. се състои събрание в Берлин, в Адмиралпалас на целия партиен актив на Комунистическата партия на Германия и на части от Социалдемократическата партия (представена от 543 делегати, 103-ма от които са от западните окупационни зони). Участниците комунисти са 507, между които 127 от Западна Германия. Събранието, открито с музиката на Бетовен, слага началото на официалното обединение между 2-те течения на германската левица. Илюстрация за това дава едновременната поява на сцената в Адмиралпалас на Вилхелм Пик и Ото Гротевол и тяхното ръкостискане. Това ръкостискане се превръща и в партийна емблема.

Така възникналата не без намесата на съветските власти партия има 1,3 млн. членове, почти по равно социалдемократи и комунисти. Партийната програма има предимно антифашистка и общодемократична насоченост. На изборите през 1946 г. партията взима най-много гласове, но няма абсолютно мнозинство.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Nefjodov V. V. SED a kultura NDR. Historicka monografie. Hradec Kralove, 2009.
  • Нефёдов В. В. СЕПГ и культура ГДР. Историческая монография. Градец-Кралове, 2009.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Германска_единна_социалистическа_партия&oldid=11410742“.