Виктор Вълков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
+ снимка
Актуализация
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Ред 3: Ред 3:
| портрет = Victor Vulkov.jpg
| портрет = Victor Vulkov.jpg
| описание = български политик
| описание = български политик
| роден-място = [[София]], [[България]]
| роден-място = [[София]], [[Царство България]]
| починал-място =
| починал-дата = [[6 юли]] [[2022]] г.
| починал-място = [[София]], [[България]]
| още = {{Депутат-България|8н=1|9н=1|7в=1}}
| още = {{Депутат-България|8н=1|9н=1|7в=1}}
}}
}}
Ред 12: Ред 13:
== Биография ==
== Биография ==
Виктор Вълков е роден през 1936 г. в [[София]]. Баща му [[Георги Вълков (политик)|Георги Вълков]] е сред водачите на [[Българския земеделски народен съюз]], осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. Брат е на журналистката [[Ивайла Вълкова]]. През 1953 г. завършва гимназия, а през 1959 г. – [[Технически университет - София|Машинно-електротехническия институт]] в София.<ref name="tt"/> Член е на БЗНС от 1965 г. През 1959 г. започва работа в Силнотоковия завод „Васил Коларов“. От следващата година влиза в системата на Министерството на външната търговия и е на отговорни длъжности в търговските представителства на България в чужбина. От 1973 до 1980 г. е последователно първи заместник-завеждащ и от 1983 г. е завеждащ отдел „Международни връзки“ при Постоянното присъствие на БЗНС.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 114</ref>. Впоследствие на 21 май 1986 г. е избран за член на Постоянното присъствие на БЗНС какъвто остава до 19 декември 1989 г. когато след превратът в казионния БЗНС при който са свалени живковистите в лицето на [[БЗНС (казионен)|секретаря на БЗНС]] и [[Държавен съвет на Народна република България|първи зам.председател на Държавния съвет]] [[Петър Танчев]], [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|организационния секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и доскорошен [[Заместник министър-председател на България|зам.председател на Министерския съвет]] и [[министър на земеделието и горите]] [[Алекси Иванов]] и [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|селскостопанския секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и бивш [[министър]] на съобщенията [[Пандо Ванчев]], а за секретар на БЗНС и първи зам.председател на Държавния съвет е избран [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]] – дотогавашен [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|международен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и главен инициатор на преврата в БЗНС, Виктор Вълков, дясна ръка на Димитров е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, на който пост е до 36 конгрес на БЗНС – 3 март 1990 г. когато след оставката на Ангел Димитров, Виктор Вълков е избран за председател на БЗНС, организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС става [[Костадин Янчев (политик)|Костадин Янчев]] – дотогава член на Постоянното присъствие на БЗНС и председател на Изпълнителния комитет на Областния народен съвет в Бургас. Вълков и Янчев водят политика на неутралитет по отношение на колаиции с политически партии и организации, но на изборите за Велико народно събрание избраните народни представители са значително по малко на брой от 99 те народни представители на казионния БЗНС в последното социалистическо 9 то Народно събрание. В началото на 1991 г. Виктор Вълков и [[Костадин Янчев (политик)|Костадин Янчев]] започват преговори с дейци от опозиционния БЗНС „Никола Петков“ в лицето на [[Ценко Барев]] – доскорошен емигрант във Франция, като през юли 1991 г. се състои съединителния конгрес на който казионния БЗНС престава да съществува и е създаден БЗНС – Единен с председател Ценко Барев, а Виктор Вълков е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС-Единен. Този конгрес води до разкол в редиците на бившия казионен БЗНС мвжду Виктор Вълков и Костадин Янчев от една страна и прокомунистическите земеделци [[Светослав Шиваров]], [[Дончо Каракачанов]], [[Васил Чичибаба]], [[Светослав Сеизов]] и още няколко десетки други които напускат БЗНС-Единен и по късно създават собствена партия – БЗНС „Александър Стамболийски“ ратуваща за коалиция с БСП и станала неин партньор през 1994 г.
Виктор Вълков е роден през 1936 г. в [[София]]. Баща му [[Георги Вълков (политик)|Георги Вълков]] е сред водачите на [[Българския земеделски народен съюз]], осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. Брат е на журналистката [[Ивайла Вълкова]]. През 1953 г. завършва гимназия, а през 1959 г. – [[Технически университет - София|Машинно-електротехническия институт]] в София.<ref name="tt"/> Член е на БЗНС от 1965 г. През 1959 г. започва работа в Силнотоковия завод „Васил Коларов“. От следващата година влиза в системата на Министерството на външната търговия и е на отговорни длъжности в търговските представителства на България в чужбина. От 1973 до 1980 г. е последователно първи заместник-завеждащ и от 1983 г. е завеждащ отдел „Международни връзки“ при Постоянното присъствие на БЗНС.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 114</ref>. Впоследствие на 21 май 1986 г. е избран за член на Постоянното присъствие на БЗНС какъвто остава до 19 декември 1989 г. когато след превратът в казионния БЗНС при който са свалени живковистите в лицето на [[БЗНС (казионен)|секретаря на БЗНС]] и [[Държавен съвет на Народна република България|първи зам.председател на Държавния съвет]] [[Петър Танчев]], [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|организационния секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и доскорошен [[Заместник министър-председател на България|зам.председател на Министерския съвет]] и [[министър на земеделието и горите]] [[Алекси Иванов]] и [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|селскостопанския секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и бивш [[министър]] на съобщенията [[Пандо Ванчев]], а за секретар на БЗНС и първи зам.председател на Държавния съвет е избран [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]] – дотогавашен [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|международен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и главен инициатор на преврата в БЗНС, Виктор Вълков, дясна ръка на Димитров е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, на който пост е до 36 конгрес на БЗНС – 3 март 1990 г. когато след оставката на Ангел Димитров, Виктор Вълков е избран за председател на БЗНС, организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС става [[Костадин Янчев (политик)|Костадин Янчев]] – дотогава член на Постоянното присъствие на БЗНС и председател на Изпълнителния комитет на Областния народен съвет в Бургас. Вълков и Янчев водят политика на неутралитет по отношение на колаиции с политически партии и организации, но на изборите за Велико народно събрание избраните народни представители са значително по малко на брой от 99 те народни представители на казионния БЗНС в последното социалистическо 9 то Народно събрание. В началото на 1991 г. Виктор Вълков и [[Костадин Янчев (политик)|Костадин Янчев]] започват преговори с дейци от опозиционния БЗНС „Никола Петков“ в лицето на [[Ценко Барев]] – доскорошен емигрант във Франция, като през юли 1991 г. се състои съединителния конгрес на който казионния БЗНС престава да съществува и е създаден БЗНС – Единен с председател Ценко Барев, а Виктор Вълков е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС-Единен. Този конгрес води до разкол в редиците на бившия казионен БЗНС мвжду Виктор Вълков и Костадин Янчев от една страна и прокомунистическите земеделци [[Светослав Шиваров]], [[Дончо Каракачанов]], [[Васил Чичибаба]], [[Светослав Сеизов]] и още няколко десетки други които напускат БЗНС-Единен и по късно създават собствена партия – БЗНС „Александър Стамболийски“ ратуваща за коалиция с БСП и станала неин партньор през 1994 г.

Умира на 6 юли 2022 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/11964161|заглавие=Почина Виктор Вълков - бивш депутат, посланик и министър на външните работи}}</ref>


=== Агент на Държавна сигурност ===
=== Агент на Държавна сигурност ===

Версия от 19:34, 6 юли 2022

Виктор Вълков
български политик
Роден
Починал
Учил вТехнически университет (София)
Политика
ПартияБългарски земеделски народен съюз (казионен)
Народен представител в:
VIII НС   IX НС   VII ВНС   
Виктор Вълков в Общомедия

Виктор Георгиев Вълков е български политик, агент на бившата Държавна сигурност.[1] Като депутат във 7 Велико Народно събрание, свикано след промените от 1989 г., участва в изработването на Конституцията приета на 12 юли 1991 г. Дългогодишен функционер на казионния Българския земеделски народен съюз (БЗНС), през 1990 той става негов председател. Участва в правителството на Димитър Попов (1990 – 1991) като вицепремиер и външен министър.

Биография

Виктор Вълков е роден през 1936 г. в София. Баща му Георги Вълков е сред водачите на Българския земеделски народен съюз, осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. Брат е на журналистката Ивайла Вълкова. През 1953 г. завършва гимназия, а през 1959 г. – Машинно-електротехническия институт в София.[2] Член е на БЗНС от 1965 г. През 1959 г. започва работа в Силнотоковия завод „Васил Коларов“. От следващата година влиза в системата на Министерството на външната търговия и е на отговорни длъжности в търговските представителства на България в чужбина. От 1973 до 1980 г. е последователно първи заместник-завеждащ и от 1983 г. е завеждащ отдел „Международни връзки“ при Постоянното присъствие на БЗНС.[3]. Впоследствие на 21 май 1986 г. е избран за член на Постоянното присъствие на БЗНС какъвто остава до 19 декември 1989 г. когато след превратът в казионния БЗНС при който са свалени живковистите в лицето на секретаря на БЗНС и първи зам.председател на Държавния съвет Петър Танчев, организационния секретар на Постоянното присъствие на БЗНС и доскорошен зам.председател на Министерския съвет и министър на земеделието и горите Алекси Иванов и селскостопанския секретар на Постоянното присъствие на БЗНС и бивш министър на съобщенията Пандо Ванчев, а за секретар на БЗНС и първи зам.председател на Държавния съвет е избран Ангел Димитров – дотогавашен международен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС и главен инициатор на преврата в БЗНС, Виктор Вълков, дясна ръка на Димитров е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, на който пост е до 36 конгрес на БЗНС – 3 март 1990 г. когато след оставката на Ангел Димитров, Виктор Вълков е избран за председател на БЗНС, организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС става Костадин Янчев – дотогава член на Постоянното присъствие на БЗНС и председател на Изпълнителния комитет на Областния народен съвет в Бургас. Вълков и Янчев водят политика на неутралитет по отношение на колаиции с политически партии и организации, но на изборите за Велико народно събрание избраните народни представители са значително по малко на брой от 99 те народни представители на казионния БЗНС в последното социалистическо 9 то Народно събрание. В началото на 1991 г. Виктор Вълков и Костадин Янчев започват преговори с дейци от опозиционния БЗНС „Никола Петков“ в лицето на Ценко Барев – доскорошен емигрант във Франция, като през юли 1991 г. се състои съединителния конгрес на който казионния БЗНС престава да съществува и е създаден БЗНС – Единен с председател Ценко Барев, а Виктор Вълков е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС-Единен. Този конгрес води до разкол в редиците на бившия казионен БЗНС мвжду Виктор Вълков и Костадин Янчев от една страна и прокомунистическите земеделци Светослав Шиваров, Дончо Каракачанов, Васил Чичибаба, Светослав Сеизов и още няколко десетки други които напускат БЗНС-Единен и по късно създават собствена партия – БЗНС „Александър Стамболийски“ ратуваща за коалиция с БСП и станала неин партньор през 1994 г.

Умира на 6 юли 2022 г.[4]

Агент на Държавна сигурност

Виктор Георгиев Вълков е вербуван и регистриран в службите през октомври 1957 г. и пререгистриран още веднъж през февруари 1964 г.[5] с псевдонимите Пенчо и Пенчев. Няма данни за снемане от действащия оперативен отчет[1]

През 1965 г. става член на БЗНС, а от 1973 г. работи в администрацията на неговото Постоянно присъствие. През 1981 г. става член на Управителния съвет, а през 1986 г. – на Постоянното присъствие на БЗНС. През 1989 г. става секретар на Постоянното присъствие.[2]

Депутат в 7 Велико народно събрание

През 1990 г. Виктор Вълков е избран за председател на БЗНС и участва в изработването на Конституцията приета на 12 юли 1991 г. През юли 1990 г. е кандидат за президент, но оттегля кандидатурата си, след като не успява да получи 2/3 от гласовете в парламента. През декември 1990 г. става заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи в коалиционното правителство на Димитър Попов.

От 1993 до 1998 г. е посланик в Анкара[2], а от 2002 до 2006 г. – в Загреб.[6]

Източници

  1. ↑ а б www.comdos.bg
  2. ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 98.
  3. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 114
  4. ↑ Почина Виктор Вълков - бивш депутат, посланик и министър на външните работи
  5. ↑ www.mediapool.bg
  6. ↑ desebg.com, архив на оригинала от 13 април 2017, https://web.archive.org/web/20170413235101/http://desebg.com/2011-01-06-11-35-18/1937-2014-08-12-11-06-10, посетен на 13 април 2017 

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Виктор_Вълков&oldid=11442527“.