Направо към съдържанието

Стефан Банах: Разлика между версии

56 байта добавени ,  преди 4 месеца
Няколко малки корекции; (разбирам, че има основание -- в исторически план -- да остане Академията на науките на УССР в увода, но дали няма основания и за пълно изписване най-малкото на абревиатурата или, по скромното ми мнение, да се промени на Национална академия на науките на Украйна?)
мРедакция без резюме
(Няколко малки корекции; (разбирам, че има основание -- в исторически план -- да остане Академията на науките на УССР в увода, но дали няма основания и за пълно изписване най-малкото на абревиатурата или, по скромното ми мнение, да се промени на Национална академия на науките на Украйна?))
| област = [[Математика]]
}} }}
'''Стефан Ба̀нах''' ({{lang|pl|Stefan Banach}}) е един от най-изтъкнатите [[Полша|полски]] [[математик|математици]], признат за основоположник на съвременния [[функционален анализ]] и основател на Лвовската математическа школа. Той е академик на [[Полска академия на науките|Полската академия на науките]] и член-кореспондент на [[Национална академия на науките на Украйна|Академията на науките на УССР]].
 
== Биография ==
През 1914 г. Банах завършва Лвовския технически университет, като междувременно дава частни уроци по математика, за да се издържа. През същата година избухва [[Първата световна война]], но той е освободен от служба поради слабо зрение. По време на войната се прехранва, като строи пътища и преподава в училища в Краков, но намира време и да слуша лекции в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]]. През пролетта на 1916 г. случайна среща между Банах и математика [[Хуго Щайнхаус]] се оказва съдбовна: Щайнхаус споделя с Банах математически проблем, който го занимавал от известно време и след няколко дни Банах му представя решението. Двамата пишат съвместна статия, която е публикувана в бюлетина на [[Краковска академия|Краковската академия]] едва след края на войната, през 1918 г. Банах обаче вече е осъзнал перспективите си на изследовател и започва усилено да описва резултатите си. Щайнхаус изиграва и друга важна роля в живота на Банах, като го запознава с Луся Браус, с която Банах сключва брак в [[Закопане]] през 1920 г.
 
По инициатива на Щайнхаус през 1919 г. е основано Краковското математическо дружество, което 1една г.година по-късно прераства в Полско математическо дружество. Банах изнася доклади пред членовете му и получава покана да води упражнения в Лвовския технически университет. Въпреки че не е завършил университетско образование по [[математика]], Банах успява да си издейства да се яви на процедура за доцент с дисертация върху операциите над абстрактни множества и техните приложения в интегралните уравнения, с научен ръководител [[Антони Ломницки]]. За тази дисертация, защитена през април 1922 г., понякога се казва, че бележи началото на [[функционален анализ|функционалния анализ]].
 
През 1924 г. Банах става пълен професор и прекарва академичната 1924/25 г. в [[Париж]]. Той е сред основателите на 2 полски математически издания. През 1929 г. заедно с Щайнхаус започват да публикуват ''„Студия Математика“'', а през 1931 г. двамата, съвместно с [[Бронислав Кнастер|Кнастер]], [[Казимеж Куратовски|Куратовски]], [[Стефан Мазуркевич|Мазуркевич]] и [[Вацлав Серпински|Серпински]], започват серията ''„Математически монографии“''. ПрезВ периода 1927 – 1934 г. Банах и Куратовски, които са били колеги и в университета, пишат голям брой съвместни математически статии.
 
В годините преди началото на [[Втората световна война]] Стефан Банах активно си сътрудничи със съветски математици. Това му помага след окупацията на Полша от [[СССР]] да си запази поста си в Лвовския университет и да стане декан на математическия факултет. През 1939 г. Банах е избран за председател на Полското математическо общество и е удостоен с голямата награда на [[Полска академия на науките|Полската академия на науките]].
 
През 1941 г. обаче Лвов попада под нацистка окупация и Банах е арестуван и подложен на унижения: принуден е да гледа животни и да храни с кръвта си [[въшки]] в институт за изследване на [[Петнист тиф|тифуса]]. Животът му обаче е пощаден, за разлика от много други полски учени, включително и на дипломния му ръководител Ломницки, разстрелян в нощта на 3 юли 1941 г. 3Три г.години по-късно съветските войски слагат край на нацистката окупация на Лвов и Банах се завръща към преподаването, иставайки отново става декан на факултета. Скоро след това обаче е диагностициран с [[рак на белите дробове]] и умира на 31 август 1945 г.
 
== Приноси и признания ==
[[Файл:Stefan Banach monument in Kraków.jpg|200px|мини|дясно|Паметник на Банах в Краков]]
Стефан Банах е основоположник на съвременния функционален анализ. и трудоветеТрудовете му са станали класически и се включват във всеки учебник по тази дисциплина. Основните му приноси са към теорията на [[топологично векторно пространство|топологичните векторни пространства]], [[теория на мярката]], [[теория на множествата]] и [[диференциално и интегрално смятане|интегралното смятане]].
 
В дисертацията си от 1920 г. дефинира важен клас [[абстрактно пространство|абстрактни пространства]], наречени от [[Морис Фреше]] в негова чест „банахови пространства“. Резултатите му в тази насока представляват обобщения на работите върху интегрални уравнения на [[Вито Волтера]], [[Ерик Ивар Фредхолм]] и [[Давид Хилберт]].
 
Банах има резултатиприноси и в теорията на обикновените [[диференциални уравнения]] и теорията на функциите на [[комплексно число|комплексни променливи]].
 
Няколко понятия са наречени на негово име:
* [[банахово пространство]], [[банахова алгебра]], [[банахова решетка]],;
* [[теорема на Банах-Щайнхаус]], съвместно с [[Хуго Щайнхаус]],;
* [[теорема на Хан-Банах]], съвместно с [[Ханс Хан]],;
* [[парадокс на Банах-Тарски]], съвместно с [[Алфред Тарски]].