Окончание: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 1: Ред 1:
'''Окончанието''' като термин от [[езикознание]]то означава [[морфема]], която показва някои от граматическите признаци ([[Род (граматика)|род]], [[Число (граматика)|число]], [[лице (граматика)|лице]], [[Време (граматика)|време]]) на думата.
'''Окончанието''' като термин от [[езикознание]]то означава [[морфема]], която показва някои от граматическите признаци ([[Род (граматика)|род]], [[Число (граматика)|число]], [[лице (граматика)|лице]], [[Време (граматика)|време]]) на думата.


Окончанието е и начин на завършване на [[поезия|поетичния]] [[стих]] в [[метрично стихосложение|метричното]], [[тонично стихосложение|тоничното]] и [[силаботонично стихосложение|силаботоничното]] [[стихосложение|стихосложения]]. Видът на окончанието на края на групата срички в края на римувания стих, наречена [[клаузула]], обуславя вида на [[рима]]та: мъжка, женска, дактилна или хипердактилна.<ref>„Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993</ref>
Окончанието е и начин на завършване на [[поезия|поетичния]] [[стих]] в [[метрично стихосложение|метричното]], [[тонично стихосложение|тоничното]] и [[силаботонично стихосложение|силаботоничното]] [[стихосложение|стихосложения]]. Видът на окончанието на края на групата срички в края на римувания стих, наречена [[клаузула]], обуславя вида на [[рима]]та: мъжка, женска, дактилна или хипердактилна.<ref>„Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993</ref> Чекия


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 13:44, 19 септември 2022

Окончанието като термин от езикознанието означава морфема, която показва някои от граматическите признаци (род, число, лице, време) на думата.

Окончанието е и начин на завършване на поетичния стих в метричното, тоничното и силаботоничното стихосложения. Видът на окончанието на края на групата срички в края на римувания стих, наречена клаузула, обуславя вида на римата: мъжка, женска, дактилна или хипердактилна.[1] Чекия

Вижте също

Източници

  1. „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993