Докторантура: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Krysto (беседа | приноси)
създаване на статията
 
м [[Категория:Образование в България
Ред 23: Ред 23:
Крайната цел на докторантурата е докторантът да напише и защити пред Специализиран научен съвет [[дисертационен труд]] по темата на докторантурата. След защита на дисертационния труд на докторанта се присъжда образователната и научна степен доктор.
Крайната цел на докторантурата е докторантът да напише и защити пред Специализиран научен съвет [[дисертационен труд]] по темата на докторантурата. След защита на дисертационния труд на докторанта се присъжда образователната и научна степен доктор.


[[Категория:Наука и образование в България]]
[[Категория:Образование в България]]

Версия от 13:40, 25 септември 2007

Докторантурата е период и процес на обучение на кадри, завършили висше образование със степента магистър. Обучаващите се наричат докторанти, а крайната цел на обучението е присъждането на образователната и научната степен доктор.

Обучението на докторанти става по научни специалности, регламентирани от ВАК. Правото да обучават докторанти получават научните институти и университетите, които са акредитирани за съответните научни специалности. Започването на докторантура става след успешно издържани конкурсни изпити по специалността на докторантурата и по чужд език.

Конкурс за докторантура

Научните организации и университетите получават разрешение за обявяване на места за докторанти от МОН. Мотивите за искане на места за обучение на докторанти най-често са два:

  • необходимост от задълбочено изследване върху актуален в съответната научна специалност проблем;
  • необходимост от подготвяне на кадри за изследователи.

Конкурсът е национален; обявява се в Държавен вестник и в един ежедневник. Кандидатите за докторанти подават своите документи съгласно приетите в страната критерии. Документите се преглеждат за установяване на тяхната редовност от нарочно назначена комисия. Кандидатът за докторантура получава конспект за изпита по специалността и изискванията за провеждане на изпита по чужд език.

Кандидатът се явява на писмен изпит по специалността пред тричленна комисия от хабилитирани лица. Изпитът се счита за издържан ако кандидатът получи средна оценка най-малко много добър (5,00). Изборът се провежда от научен съвет (на научната организация) или от факултетен съвет (в университет).

Обучение на докторант

Докторантурата може да бъде редовна, задочна или свободна. Срокът за провеждане на докторантурата е 3 или 4 години.

Обучението на докторанта става под ръководството на един или повече научни ръководители.

През периода на докторантурата докторантът извършва задълбочено иследване върху научен проблем, като методиката на изследването се обсъжда и приема в научното звено.

Освен изследователска работа през периода на докторантурата се провежда и образователна дейност, която се регламентира в индивидуалния план на докторанта.

Крайната цел на докторантурата е докторантът да напише и защити пред Специализиран научен съвет дисертационен труд по темата на докторантурата. След защита на дисертационния труд на докторанта се присъжда образователната и научна степен доктор.