Прокопий (пояснение)

Прокопий Кесарийски (ок. 500 - ок. 565г.) е виден византийски учен. Той е считан за последния голям древен историк.

Освен от собствените му записки, за живота на Прокопий може да се разбере повече от т.нар. лексикон Свидас - византийска енциклопедия от Х век, която обаче не дава информация за ранния живот на историка. Роден е в Кесария в днешен Израел. Знае се, че учи класическите гръцки предмети, посещава правно училище, вероятно в Бейрут и става оратор. През 527г. става правен съветник на Велизарий, главнокомандващия на Юстиниан I, който тогава започва бляскавата си кариера.

Прокопий бил с Велизарий на източния фронт, докато генерала не бил победен през 531г. и върнат в Константинопол. Станал свидетел на въстанията Ника от януари 532г., които били жестоко потушени от византийските генерали. През 533г. Прокопий Кесарийски придружил Велизарий по време на експедицията му срещу вандалите в Северна Африка, участва в завземането на Картаген и остава в Африка с наследника на Велизарий, Соломон. Все пак Прокопий се включва в кампанията на Велизарий в Италия срещу остготите и преживява обсадата на Рим, продължила година и девет дни до средата на март 538г. Става свидетел на влизането на Велизарий в готската столица Равена през 540г. Предполага се, че тогава отношенията между Прокопий Кесарийски и Велизарий охладняват. Когато Велизарий е върнат в Италия през 544г., за да се справи с готите, вече предвеждани от новия им крал Тотила, изглежда Прокопий вече не е в неговата свита.

Точната година на смъртта на Прокопий не е известна, но историкът Джеймс Хауърд Джонсън предполага, че това е станало околко 554г. Все пак има данни за константинополски градски префект, който също се казва Прокопий и той съди Велизарий за участието му в заговор през 562г.