Никео-цариградски символ на вярата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 22:57, 25 октомври 2007

Никео-цариградски символ на вярата или кратко Символ на вярата се формулира на Втория вселенски събор през 381 г., като разширение на приетия символ на вярата по време на първия Никейски събор през 325 г. и е най-разпространената и популярна християнска формулировка на вярата.

От създаването си през 4 в. сл. Хр. той е използван в източното православие, католицизма, от якобитите, древните източни национални църкви, асирийската, англиканската, лутеранската и повечето други протестантски църкви.

История

Почти всички древни християнски църкви са имали кратки определения на вярата, които всички след 4 век започват да наричат „символи“ и които са служели да пазят единството във вярата, да предпазват вярващите от отклонения и да въвеждат новоповярвалите във вярата. През периода на гоненията срещу християнството текстовете на тези символи са били тайни. Всички християни обаче е трябвало да знаят текста на символа наизуст и това понякога се е използвало за проверка дали даден човек е християнин. От тези древни християнски символи до днес са запазени само символите на църквите в Рим, Кесария Палестинска, Антиохия, Александрия, Йерусалим и Кипър.

След приключването на гоненията, на Първия вселенски събор (325 г.) е съставен един общ символ, който е обединявал символите на отделните местни църкви и е трябвало да ги замени. На Втория вселенски събор (381 г.) този символ е разширен и добива вида, който се използва и днес от Православната църква. Така полученият символ е известен под името „Никео-Цариградски символ“. След 8-9 век на много места в Западна Европа се разпространява учението, че Светият Дух произлиза не само от Бог Отец, но и от Бог Син. През 1014 г. папа Бенедикт VIII официално използва в текста за Светия Дух от Никео-Цариградския символ фразата „и Сина“ (на латински filioque). По този начин символът добива вида, използван днес от Римокатолическата църква.

Никео-Цариградският символ е преведен на старобългарски език през 9 век. В този превод гръцкото прилагателно име „καθολικὴν“ (католическа) е преведено като „съборьнѫѭ“ (съборна), което на черковнославянски дава „соборную“. В началото на 20 век Българската православна църква започва да превежда много от богослужебните текстове на новобългарски език и в тези преводи думата „καθολικὴν“ е преведена като „вселенска“. В някои от богослужебните книги, издадени след 1990 г., тази дума се превежда и като „съборна“. Повечето неславянски християнски църкви не превеждат тази дума.

Обичайна практика сред извършителите на християнските богослужения е като наименования на различните богослужебни текстове да използват началните думи от текста. Например като наименование на Никео-Цариградския символ те използват думата „Верую“ (първата дума според текста на черковнославянски език). Чрез тях това наименование се разпространява сред народа. То се използва и в днешно време от много от християните в България. Обаче думата "верую" (вярвам), която на черковнославански е глагол, сега се използва като съществително име и може да се членува (напр. ще чета Веруюто).

Текстове на някои от символите

Съгласно решение на Третия вселенски събор Православната църква не позволява използването на друг символ, освен Никео-Цариградския, дори и ако съдържанието му съответства на православната вяра. Римокатолическата църква използва древния символ на Римската църква и Никео-Цариградския символ с добавката filioque.

Никео-Цариградски символ

Частта до „И в Духа Свети“ (включително) е съставена на Първия вселенски събор в Никея през 325 г., а останалата част — на Втория вселенски събор в Цариград през 381 г. Цитираният тук текст е според използвания в Българската православна църква превод. В оригиналното решение на събора е използвано множествено число („Вярваме...“, а не „Вярвам...“).

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало; Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Свети и Дева Мария и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата и страда и бе погребан; и възкръсна в третия ден според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

И в Духа Свети, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина и Който е говорил чрез пророците.

В една свята, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век. Амин.

Никео-Цариградски символ с добавката filioque

Цитираният тук текст [[1]] е според използвания от българските католици превод. Големите разлики с цитирания по-горе текст на Никео-Цариградския символ се дължат единствено на превода на български език, а в оригиналния текст разликата е единствено в добавката filioque, която тук е отбелязана с удебелен шрифт. Православната църква е обявила този текст за еретичен.

Вярвам в един Бог, всемогъщия Отец, Творец на небето и на земята, на всички видими и невидими неща. И в един Господ, Исус Христос, единороден Син Божи, роден от Отца преди всички векове: Бог от Бога, светлина от светлината, истински Бог от истинския Бог. Роден, несътворен, единосъщ с Отца; чрез Когото всичко е станало. Който за нас, човеците, и за наше спасение слязъл от небето; и се въплътил от Дева Мария под действие на Светия Дух и станал човек. Разпнат бил също за нас при Понтийския Пилат; страдал и бил погребан. И възкръснал на третия ден според Писанията, и се възнесъл на небето; седи отдясно на Отца. И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите; и царството Му няма да има край. Вярвам в Светия Дух, Господ животворящ; Който произхожда от Отца и Сина; Който в едно с Отца и Сина е обожаван и славословен; Който е говорил чрез пророците. Вярвам в една, свята, католическа и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. И очаквам възкресението на мъртвите и живота на бъдещия свят. Амин.

Символ на древната Римска Църква

Този символ е известен още под името „Апостолски символ“ поради легендата, появила се през средните векове, че той е съставен от самите апостоли, които преди да се разделят, за да проповядват евангелието по целия свят, се събрали и съставили една обща вероизповед.

Вярвам в Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята.

И в Иисуса Христа, единородния Му Син, нашия Господ; Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария, и пострада при Пилат Понтийски, бе разпнат и бе погребан; и слезе в ада и в третия ден възкръсна от мъртвите; и се възнесе на небесата и седна отдясно на Бога Отца, Всемогъщия; и пак ще дойде да съди живите и мъртвите.

Вярвам в Светия Дух.

Вярвам в светата вселенска (католическа, съборна) Църква, в общението на светиите, в опрощаването на греховете, във възкресението на телата (на мъртвите), във вечния живот. Амин.

Верую, което се изповядва по време на литургия в Римокатолическата църква

Вярвам в един Бог, всемогъщия Отец, Творец на небето и на земята, на всички видими и невидими неща. И в един Господ, Исус Христос, еднороден Син Божи, роден от Отца преди всички векове. Роден, а не сътворен, единосъщ с Отца; чрез Когото всичко е станало.

Който за нас, човеците, и за наше спасение слязъл от небето и се въплатил от Дева Мария под действие на Светия Дух и станал човек.

Разпнат бил също за нас при Понтийския Пилат, страдал и бил погребан.

И възкръснал на третия ден според писанията, и се възнесъл на небето; седи отдясно на Отца. И пак ще дойде със слово да съди живите и мъртвите; и царството Му няма да има край.

Вярвам в Светия Дух, Господ и животворящ; Който произхожда от Отца и Сина; Който ведно с Отца и Сина е обожаван и славословен; Който е говорил чрез пророците.

Вярвам в една, свята, католическа и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение и опрощаване на греховете. И очаквам възкресението на мъртвите и живота на бъдещия свят.

Амин.

Вижте също

@@ Ред 30: / Ред 30: @@
 :И в Духа Свети, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина и Който е говорил чрез пророците.
-:В една свята вселенска и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век. Амин.
+:В една свята, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век. Амин.
 ===Никео-Цариградски символ с добавката ''filioque''===