Сефарадски евреи

Терминът сефарад е употребен в Библията и обозначава Иберийския полуостров. Прието е с този термин да се наричат живелите на Иберийския полуостров евреи и техните потомци. Тъй като след 1492 г. евреите са прогонени от Испания, а няколко години по-късно и от Португалия сефарадския иудаизъм се разпростира в целия средиземноморски ареал ,а по-късно и в Новия свят.

Макар и прогонени от Испания сефарадите запазват своя испанско-еврейски говор известен като джудезмо. Мнозина от тях запазват и собствените си имена които имат в Испания и Португалия. Често обичаите и традициите на сефарадите се различават от тези на другите евреи-особено на ашкеназите. Двете еврейски общности трудно комуникират през вековете и дори остават до голяма степен чужди помежду си. Сефарадите, приети сравнително добре в рамките на Османската империя попадат в един свят доминиран предимно от исляма. Изоставането на този свят се отразява и на развитието на сефарадските общности. Лидери на световното еврейство стават ашкеназите-евреи населяващи Централна и Източна Европа.

Появата на модерния ционизъм не засилва автоматично интереса към сефарадите. Докато за европейските евреи разбират ционизма като политическо движение, то сефарадите го разглеждат като творение на Провидението. Водени от идеализма си хиляди сефаради напускат близкоизточните си родини и пристигат в Израел. Тук обаче те често са третирани като евреи "втора категория", зле заплатени , те обитават крайни и непрестижни квартали.