Владимир Крючков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м [[Категория:Руски офицери
редакт+ фотография+починал
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо|
{{Биография инфо|
име= Владимир Александрович Крючков
име= Владимир Александрович Крючков
| портрет= dot.png
| портрет= Kruckov.jpg
| описание= руски офицер и политик
| описание= руски офицер и политик
| наставка=
| наставка=
| роден-дата=[[29 февруари]] [[1924]]
| роден-дата=[[29 февруари]] [[1924]]
| роден-място=[[Волгоград]], [[Русия]]
| роден-място=[[Волгоград]], [[Русия]]
| починал-дата=[[23 ноември]] [[2007]]]
| починал-място=[[Москва]], [[Русия]]
}}
}}


Ред 20: Ред 22:


Награждаван с два [[орден]]а [[Ленин]], "Червено знаме", орден "Октомврийска революция", носител на ордена "Трудово Червено знаме", "Почетен знак" и много други руски и чуждестранни отличия.
Награждаван с два [[орден]]а [[Ленин]], "Червено знаме", орден "Октомврийска революция", носител на ордена "Трудово Червено знаме", "Почетен знак" и много други руски и чуждестранни отличия.

Част от организационния комитет на Движение за подкрепа на армията. По данни на вестник Аргументи и факти, Крючков тясно сътрудничи с една от структурите на правителството. Владее [[немски език|немски]] и [[унгарски език]]. Автор е на пет книги, в последните години пише мемоари.

Умира на [[23 ноември]] [[2007]] година в [[Москва]] на 83 годишна възраст.







Версия от 12:34, 26 ноември 2007

Владимир Александрович Крючков
Владимир Александрович Крючков
руски офицер и политик
Kruckov.jpg

Роден
Починал
ПогребанТроекуровско гробище, Москва, Русия

Учил вДипломатическа академия
Московски държавен юридически университет
ПартияКПСС
НаградиЧервено знаме
Орден „Ленин“
Октомврийска революция
Червено знаме на труда (СССР)
Владимир Александрович Крючков в Общомедия

Владимир Крючков е назначен за втори секретар на Градския комитет на ВЛКСМ през 1946 год. Член на КПСС от 1944 год.

През 1946 година работи като народен следовател в Тракторозаводския район на Волгоград. През 1947-1950 е прокурор от следствения отделна Волгоградската прокоратура. През 1950-1951 прокурор от Кировски район-Волгоград.

През 1949 завършва Всесъюзния задочен юридически институт специалност юрист, а през 1954 завършва висшата дипломатична школа на СССР и е назначен на длъжност трети секретар на 4 Европейски отдел. В 1955-1959 на работа в посолството в Унгария. Негов началник там е бил Юрии Андропов. Взема участие във събитията в Унгария. През 1965-1967 е помощник на секретаря на КПСС. Започва работа в органите за сигурност през 1967. Назначен е за заместник председател на КГБ през 1978 год. Личен номер Е-104577. През 1978-1988 началник на Външно разузнаване. На тази длъжност се проявил, като добър организатор. Под неговото ръководство могъществото на Външно разузнаване станало всеобхватно, но голямото разрастване довело до понижаване на качеството на редовия състав, който в повечето случай бил набиран по партийна линия.

По време на войната в Афганистан договаря създаване на представителство на КГБ там. От 1988 до август 1991 е шеф на КГБ. Член на Политбюро на КПСС през 1989-1990. Член на така наречения държавен комитет по извънредните обстоятелства, който се опитва да осъществи пуча през 19-21 август 1991 год. От 5-17 август провежда срещи на членовете на комитета. През нощта на 17-18 август, членовете на комитета подписват документ за заболяването на Михайл Сергеевич Горбачов и въвеждане на извънредно положение в страната. От 17 до 19 август в бойна готовност са държани спецчастите на КГБ и спецчастите на Външно разузнаване/учебен полк под разпореждане на отдел "С" на разузнаването. На 20 август специалните части "Алфа", трябвало да атакуват "Белия дом" заповед за това не постъпва обаче. Своето участие в пуча обосновава с опитите си да противодейства на разпада на СССР. Поради тази причина е свален от длъжност и привлечен под съдебна отговорност. Арестуван и изпратен в затвора "Матроска тишина", по-късно амнистиран от Държавната дума на Федерално събрание на Руската федерация през 1994 год.

Генерал от армията. Любител на театъра. Бил способен на скоростно четене. Притежавал лична картотека с над 300 000 картички с откъси и цитати от книги, статии и информационни съобщения, който са му харесали.

Награждаван с два ордена Ленин, "Червено знаме", орден "Октомврийска революция", носител на ордена "Трудово Червено знаме", "Почетен знак" и много други руски и чуждестранни отличия.

Част от организационния комитет на Движение за подкрепа на армията. По данни на вестник Аргументи и факти, Крючков тясно сътрудничи с една от структурите на правителството. Владее немски и унгарски език. Автор е на пет книги, в последните години пише мемоари.

Умира на 23 ноември 2007 година в Москва на 83 годишна възраст.