Любен Беров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Категория:Стопанска история на България
Sherpa (беседа | приноси)
м Съвременни български политици -> Български политици след 1989
Ред 60: Ред 60:
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН]]
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН]]
[[Категория:Министър-председатели на България]]
[[Категория:Министър-председатели на България]]
[[Категория:Съвременни български политици]]
[[Категория: Български политици след 1989]]
[[Категория:Стопанска история на България]]
[[Категория:Стопанска история на България]]



Версия от 13:51, 3 декември 2007

Любен Беров
български политик
L.berov.jpg

Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Работил вУниверситет за национално и световно стопанство
Българска академия на науките
Любен Беров в Общомедия

Любен Борисов Беров е български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. Той е министър-председател на България в Правителство на България (80) (1992 до 1994).

Любен Беров е роден в София. Завършва Първа Софийска мъжка гимназия, а през 1949 г. - икономика в Стопанския факултет на Софийския университет.

Преподавателска и научна дейност

Преподава стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1950 до 1985 г., където постъпва като асистент, по-късно (1962) става доцент, професор (1971) и през 1976 г. защитава дисертация за научна степен доктор на икономическите науки, посветена на революцията на цените на Балканите през ХVІ-ХVІІ век. От 1950 до 1976 г. е ръководител на Катедра "Стопанска история", заместник-декан и декан. След това работи в Института по балканистика на БАН. Избран е за "старши член" на колегията на колежа "Св. Антони" при Оксфордския университет. От 1973 г. е председател на българската секция при Международната асоциация по стопанска история. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Носител е на орден "Кирил и Методий" - І степен (1980).

Политическа и стопанска дейност

През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а в края на 1992 г. оглавява експертно правителство, подкрепено от Движението за права и свободи (ДПС) и Българската социалистическа партия (БСП).

От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на "Селскостопанска кредитна централа" АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на "Агропродукт Б" АД, София.

Семейство

Любен Беров е женен за Таня Берова. Любен Беров има син и дъщеря.

Библиография

Беров има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.

  • Монополистическият капитализъм в България“ (1958; в съавторство)
  • Печалбата на капитала в България до 1944 г.“ (1961)
  • Курс по стопанска история на България“ (1964; в съавторство)
  • Положение на работническата класа в България при капитализма“ (1968)
  • Икономически проблеми на социалистическата и капиталистическата система след Втората световна война“ (1969; в съавторство)
  • Икономическото развитие на България през вековете“ (1974)
  • Движение на цените на Балканите през XVI-XIX в.“ (1976)
  • Икономически проблеми на развиващите се страни“ (1977)
  • България“ (1984)
  • История на кооперативното движение в България“ (1986; в съавторство)
  • Протекционализъм и конкуренция на Балканите през XIX век“ (1989)
  • Развитието на индустрията в България 1884-1947 г.“ (1989)
  • Стопанска история“ (1994)
  • История на света“ (1996)

Литература и източници

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Държавен архив - София, ф. 2380 - Любен Беров
Филип Димитров министър-председател (30 декември 1992 – 17 октомври 1994) Ренета Инджова
Стоян Ганев министър на външните работи (30 декември 1992 – 23 юни 1993) Станислав Даскалов

Шаблон:Министър-председатели на България