Акт (изобразително изкуство): Разлика между версии
Нова страница: дясно|250п|мини|[[Франциско Гоя, „Голата Маха“]] '''Актът''' в [[изобразително и... |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|термина от изобразителното изкуство|други значения|акт}} |
|||
[[Image:Goya Maja naga2.jpg|дясно|250п|мини|[[Франциско Гоя]], „[[Голата Маха]]“]] |
[[Image:Goya Maja naga2.jpg|дясно|250п|мини|[[Франциско Гоя]], „[[Голата Маха]]“]] |
||
'''Актът''' в [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]] е [[живопис]]на, [[графика|графична]], [[скулптура|скулптурна]] или [[фотография|фотографска]] творба, |
'''Актът''' в [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]] е [[живопис]]на, [[графика|графична]], [[скулптура|скулптурна]] или [[фотография|фотографска]] творба, която представя голото човешко тяло, самостоятелно или в [[композиция]]. |
||
Широко разпространен е в древногръцкото и римското пластично изкуство, при скулптури на [[митология|митологична]] тематика. В [[Западна Европа]] актът се появява сравнително късно, през [[12 век]]; но силно развитие претърпява в творчеството на художници като [[Джорджоне]], [[Микеланджело Буонароти]], [[Тициан]], [[Тинторето]], [[Петер Паул Рубенс]], [[Рембранд ван Рейн]], [[Пиер-Огюст Реноар]], [[Гюстав Курбе]], [[Амедео Модилиани]], |
Широко разпространен е в древногръцкото и римското пластично изкуство, при скулптури на [[митология|митологична]] тематика. В [[Западна Европа]] актът се появява сравнително късно, през [[12 век]]; но силно развитие претърпява в творчеството на художници като [[Джорджоне]], [[Микеланджело Буонароти]], [[Тициан]], [[Тинторето]], [[Петер Паул Рубенс]], [[Рембранд ван Рейн]], [[Пиер-Огюст Реноар]], [[Гюстав Курбе]], [[Амедео Модилиани]], |
||
Ред 20: | Ред 21: | ||
== Литература == |
== Литература == |
||
{{commonscat|Nude paintings}} |
{{commonscat|Nude paintings|Акт}} |
||
* [[Кенет Кларк]], „Голото тяло“, изд. „Български художник“, София, 1983 |
* [[Кенет Кларк]], „Голото тяло“, изд. „Български художник“, София, 1983 |
||
Версия от 20:40, 13 декември 2007
- Тази статия е за термина от изобразителното изкуство. За други значения вижте акт.
Актът в изобразителното изкуство е живописна, графична, скулптурна или фотографска творба, която представя голото човешко тяло, самостоятелно или в композиция.
Широко разпространен е в древногръцкото и римското пластично изкуство, при скулптури на митологична тематика. В Западна Европа актът се появява сравнително късно, през 12 век; но силно развитие претърпява в творчеството на художници като Джорджоне, Микеланджело Буонароти, Тициан, Тинторето, Петер Паул Рубенс, Рембранд ван Рейн, Пиер-Огюст Реноар, Гюстав Курбе, Амедео Модилиани,
Български творци, известни със своите актови творби, са Стефан Иванов, Гошка Дацов, Жеко Спиридонов, Никола Ганушев. Една от първите български художнички, рисували акт, е Елисавета Консулова-Вазова.
Сред най-често изобразяваните голи гела са тези на Аполон, Афродита, Ерос, трите грации, Адам и Ева.
-
Сандро Ботичели, „Раждането на Венера“ (детайл)
-
Рубенс, „Трите грации“ (детайл)
-
Гюстав Курбе, „Къпеща се“
-
Жан-Огюст-Доминик Енгър, „Одалиска“
-
Тициан, „Падението на хората“
-
Микеланджело, статуята на Давид
Литература
- Кенет Кларк, „Голото тяло“, изд. „Български художник“, София, 1983