Мара Белчева: Разлика между версии

Мара Белчева
	Мара Белчева
българска поетеса
Родена	8 септември 1868 Севлиево, днес България
Починала	16 март 1937 София, България
Семейство
Съпруг	Христо Белчев (1886 – 1891)
Партньор	Пенчо Славейков (1903 – 1912)
	Мара Белчева в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:36, 18 декември 2007

Мара Иванова Белчева е българска поетеса (8 септември 1868, Севлиево — 16 март 1937, София).

Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше — „Тъй рече Заратустра“ (1915), Г. Хауптман — „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на бългaрската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редактор на „Избрани съчинения“ на П. П. Славейков (1923).

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 '''Мара Иванова Белчева''' е българска [[поет|поетеса]] ([[8 септември]] [[1868]], [[Севлиево]] — [[16 март]] [[1937]], [[София]]).
-Завършва [[средно образование]] в [[Търново]]. Следва във висш девически институт във [[Виена]]. Учителствува в [[Русе]] и [[София]]. След убийството на съпруга и&#768; министър Христо Белчев ([[1891]]) следва [[филология]] във [[Виена]]. От [[1903]] е близка с [[Пенчо Славейков]], чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) е милосърдна сестра и [[учител]]ка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от [[Фридрих Ницше]] — ''„Тъй рече Заратустра“'' ([[1915]]), [[Г. Хауптман]] — ''„Потъналата камбана“'' (поставена [[1922]]) и др. Публикува стихове от [[1907]]. Неголямото и&#768; по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на бългaрската ''„женска“'' поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите и&#768; са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете и&#768; е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите и&#768;. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството и&#768;. Редактор на ''„Избрани съчинения“'' на П. П. Славейков ([[1923]]).
+Завършва [[средно образование]] в [[Търново]]. Следва във висш девически институт във [[Виена]]. Учителствува в [[Русе]] и [[София]]. След убийството на съпруга и&#768; министър [[Христо Белчев]] ([[1891]]) следва [[филология]] във [[Виена]]. От [[1903]] е близка с [[Пенчо Славейков]], чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) е милосърдна сестра и [[учител]]ка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от [[Фридрих Ницше]] — ''„Тъй рече Заратустра“'' ([[1915]]), [[Г. Хауптман]] — ''„Потъналата камбана“'' (поставена [[1922]]) и др. Публикува стихове от [[1907]]. Неголямото и&#768; по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на бългaрската ''„женска“'' поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите и&#768; са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете и&#768; е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите и&#768;. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството и&#768;. Редактор на ''„Избрани съчинения“'' на П. П. Славейков ([[1923]]).
 ----
 == Източници ==