Правда (област Силистра): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Karakoncul (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
: ''За другото българско село с име '''Правда''' вижте [[Правда (Област Велико Търново)]].''
: ''За другото българско село с име .''
{{Обработка|форма Doğrular'' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Дулово]], [[Област Силистра]] и е най-голямото по площ село в Дуловската община.
{{Обработка|форматиране}}
'''Правда''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Дулово]], [[Област Силистра]] и е най-голямото по площ село в Дуловската община.




Ред 33: Ред 32:
<!-- == Обществени институции == -->
<!-- == Обществени институции == -->
Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Селото такова, каквото е днес, е създадено от жителите на две други селища, които в търсене на вода са населили днешните територии. Едното село се е казвало Кубадън, а другото - Юклю (вероятно){{факт}}. Останки и от двете села са намерени в радиус от около 7 км от селото - каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н. Навремето село Правда е било известно с многото вятърни мелници [[Картинка:Windmill-Vyatarna_melnitsa,Pravda,Silistra,Bulgaria-.07.1987-Ahmet_Kodak.jpg.jpg‎]]-10 на брой. Последната е унищожена малко след 1989 г.
Първите данни за село doğrular датират от 12-18 век. Селото такова, каквото е днес, е създадено от жителите на две други селища, които в търсене на вода са населили днешните територии. Едното село се е казвало Кубадън, . Останки и от двете села са намерени в радиус от около 7 км от селото - каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н. Навремето село Правда е било известно с многото вятърни мелници [[Картинка:Windmill-Vyatarna_melnitsa,doğrurar,Silistra,Bulgaria-.07.1987-Ahmet_Kodak.jpg.jpg‎]]-10 на брой. Последната е унищожена малко след 1989 г.


Два пъти селото е попадало в границите на Румъния, като през 40-те години са си заминали последните румънци. Днес преобладаващото население е турско. Много от възрастните мъже са учили в румънски училища и все още знаят да пишат и говорят на румънски език.
Два пъти селото е попадало в границите на Румъния, като през 40-те години са си заминали последните румънци. Днес преобладаващото население е турско. Много от възрастните мъже са учили в румънски училища и все още знаят да пишат и говорят на румънски език.

Версия от 23:11, 29 декември 2007

За другото българско село с име .

{{Обработка|форма Doğrular е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, Област Силистра и е най-голямото по площ село в Дуловската община.


Правда
Общи данни
Население1754 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина188 m
Пощ. код7690
Тел. код085402
МПС кодСС
ЕКАТТЕ57995
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Дулово
Невхис Мустафа
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Неждет Али

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.


География

История

Първите данни за село doğrular датират от 12-18 век. Селото такова, каквото е днес, е създадено от жителите на две други селища, които в търсене на вода са населили днешните територии. Едното село се е казвало Кубадън, . Останки и от двете села са намерени в радиус от около 7 км от селото - каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н. Навремето село Правда е било известно с многото вятърни мелници Файл:Windmill-Vyatarna melnitsa,doğrurar,Silistra,Bulgaria-.07.1987-Ahmet Kodak.jpg.jpg-10 на брой. Последната е унищожена малко след 1989 г.

Два пъти селото е попадало в границите на Румъния, като през 40-те години са си заминали последните румънци. Днес преобладаващото население е турско. Много от възрастните мъже са учили в румънски училища и все още знаят да пишат и говорят на румънски език.

За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. От една страна са им били отнети земите и добитъка, които никога не са били просто начин за препитание, а част от живота им. От друга страна с комунизма е дошъл и краят на глада. През 1985 г. насилствено са сменени имената, забранено им е да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си. През 1989 г по време на възродителния процес голяма част от населението се изселва в Турция. След известно време част от хората се връщат, неспособни да се приспособят бързо към пазарната икономика.

Културни и природни забележителности

Най-старата и забележителна сграда в селото е джамията, която е построена около 1865 година, по времето на Османската империя. Тя е ремонтирана няколко пъти и е в отлично състояние.

Редовни събития

За празник на село Правда е избрана датата 1 май. При хубаво време това е повод жителите на селото да се съберат в местността Дерменти. Името на местността идва от турската дума degirmen-мелница. Организират се игри, състезания, канят се танцови и певчески групи.

Други

Кухня

За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене. Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината/мазето или да се получат от отглежданите животни. Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо - обикновено сърце, бъбреци, черен дроб и други дреболии. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сърмите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко разредено с вода.

Външни препратки

http://www.dailymotion.com/relevance/search/ahmetkodak/video/x2vndr_dogrular_people

Шаблон:Мъниче селища в България