Мара Белчева: Разлика между версии
Уикиизточник автор |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
'''Мара Иванова Белчева''' е българска [[поет|поетеса]] ([[8 септември]] [[1868]], [[Севлиево]] – [[16 март]] [[1937]], [[София]]). |
'''Мара Иванова Белчева''' е българска [[поет|поетеса]] ([[8 септември]] [[1868]], [[Севлиево]] – [[16 март]] [[1937]], [[София]]). |
||
Завършва |
Завършва средно образование в [[Търново]]. Следва във висш девически институт във [[Виена]]. Учителствува в [[Русе]] и [[София]]. След убийството на съпруга ѝ министър [[Христо Белчев]] ([[1891]]) следва [[филология]] във [[Виена]]. От 1903 е близка с [[Пенчо Славейков]], чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) е милосърдна сестра и [[учител]]ка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от [[Фридрих Ницше]] — ''„Тъй рече Заратустра“'' ([[1915]]), [[Герхарт Хауптман]] — ''„Потъналата камбана“'' (поставена [[1922]]) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на бългaрската ''„женска“'' поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редактор на ''„Избрани съчинения“'' на [[Пенчо Славейков]] ([[1923]]). |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 12:28, 1 януари 2008
| Мара Белчева | |
| българска поетеса | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Съпруг | Христо Белчев (1886 – 1891) |
| Партньор | Пенчо Славейков (1903 – 1912) |
| Мара Белчева в Общомедия | |
Мара Иванова Белчева е българска поетеса (8 септември 1868, Севлиево – 16 март 1937, София).
Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше — „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман — „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на бългaрската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редактор на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).
Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
