Апарат на Голджи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Версия от 13:53, 8 декември 2007 на VolkovBot -- вр копивио от http://bgnauka.com/magazine_archiv/BG-Science14.pdf
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Endomembrane system diagram.svg|дясно|мини|210п|Диаграма на ендомембранната система в типична [[еукариот]]на клетка. Апаратът на Голджи е в зелено]]
[[Картинка:Endomembrane system diagram.svg|дясно|мини|210п|Диаграма на ендомембранната система в типична [[еукариот]]на клетка. Апаратът на Голджи е в зелено]]


През 1898 г. [[Камило Голджи]] наблюдава странна структура като мрежест венец, около ядрата на нервни клетки, която нарича ''„вътреклетъчен мрежест апарат“''. Дълго време след това се е считало, че тази структура е характерна само за животинските [[клетка|клетки]]. С помощта на електронния [[микроскоп]] апарат на Голджи е бил открит и във всички растителни клетки.
През 1893 г. [[Камило Голджи]] наблюдава странна структура около ядрата на нервни клетки, която нарича ''„вътреклетъчен мрежест апарат“''. Дълго време след това се е считало, че тази структура е характерна само за животинските [[клетка|клетки]]. С помощта на електронния [[микроскоп]] апарат на Голджи е бил открит и във всички растителни клетки.

'''Апаратът на Голджи''' е сборна структура, чиято основна градивна единица е ''диктиозомата'' - пакет от плоски, извити и разширени в краищата си „цистерни“.
Диктиозомата е съставена от плътно разположени една до друга плоски мембранни цистерни, между които има тънък слой цитоплазма. Освен цистерните в зоната на диктиозомата се наблюдават множество вакуоли. Обикновено апаратът се намира до ядрото на клетката или около него. Това е свързано с основната му функция – секреторна. Възможно е и промяна на локализацията му в някой клетки във връзка с физиологичните особености на клетката. Броят на цистерните в една диктиозома варира от 3 до 10, а при някои едноклетъчни организми достига до 20. В секреторни клетки апарата на Голджи обикновено е силно полярен: изпъкналата част е насочена към [[ендоплазмена мрежа|ендоплазмената мрежа]], а вдлъбнатата - към [[клетъчна мембрана|клетъчната мембрана]]. Откъм изпъкналата част се наблюдават голям брой малки мехурчета, които се доближават и сливат с мембраната на последната цистерна. Вдлъбнатата част се характеризира с наличието на големи [[вакуола|вакуоли]], обикновено съдържащи продукти за секреция - това са т.нар. секреторни гранули.
Комплексът на Голджи е полрна структура. Прието е да се различават проксимален (близък, цис) и дистален (далечен – транс) полюс. В секретиращите клетки проксималния край на комплекса е обърнат към ядрото (или едноплазмения ретикумум), а дисталния край към клетъчната мембрана (плазмената). Към проксималния полюс към цистерните на комплекса се доближават
малки вакуоли (транзитни) – (транзитните вакуоли идват от едноплазмения ретикулум), а в дисталния край характерзиращи се с по-едрите разширения на цистерните, се образуват големите вакуоли съдържащи продукта на клетъчната секреция ( образувани от комплекса на Голджи). В клетките отделните дикциозоми магат дабъдат свързани чрез система от цистерни и вакуоли. Така се формира тримерна мрежа.

==Функции на апарата на Голджи==
Апарата на Голджи участва в натрупването и
секрецията на продуктите синтезирани в
едноплазмения ретикулум, участва в тяхното
химическо преустройство и узряване, полимеризация
на полизахариди и образуване на комплекси от
полизахариди (ПЗ) и белтъци (Б) – гликопротеиди;
атно на комплекса му липиди(Л) и Б -липопротеиди и
др. Освен тези вещества апарата на Голджи натрупва и
други вещества – ензими, хормони, vit. Прието е, че в
апарата на Голджи се извършва адсорбиране,
кондензиране и опаковане на веществата, които се
синтезират в гранулирания еноплазмен ретикулум и
постъпват чрез транспортни вакуоли в апарата на
Голджи. В апарата на голджи се формират и опаковат
лизозомите и преоксизомите.
Комплекса на Голджи присъства във всички
клетки на еукатиотните организми ( с изключение на
еритроцитите при млекопитаещите организми), но не
всяка клетка притежава способност за секреция на
белтъци, Л и ПЗ (мускулни клетки, еритроцити,
покривен епител). Всички те обаче притежават добре
развити комплекс на Голджи. Това е свързано с
образуването на лизозомите.
НЯКОЙ СПЕЦИФИЧНИ ФОРМИ НА
АПАРАТА НА ГОЛДЖИ
ПРИ РАСТИТЕЛНА КЛЕТКА междуклетъчната
пластинка, разделяща двете нови, дъщерни клетки
след приключване на кариокинезата (делене на
ядрото), се обр. от апарата на Голджи.
Междуклетъчния плас плас е продукт на вакуоли
от комплекса нана Голджи, които изливат
АПАРАТ НА ГОЛДЖИ
13

съдържанието си в екваториалната плоскост (пектин и хемуцекулата) на
делящата се клетка.
Междуклетъчната пластина е изградена от пектин и хемицелулоза
РАЗВИТИЕ НА АКРОЗОМАТА ПРИ ПРЕРМАТОЗОИДИРЕ
АКРОЗОМАТА Е МЕМБРАННА СТУКТУРА на сперматозоида, с която той
разпознава и свързва сперматозоида към повърхността на яйцеклетката.
Аузиращите от апарата на Голджи вакуоли увеличават повърхността на
акрозомата.


'''Апаратът на Голджи''' е сборна структура, чиято основна градивна единица е ''диктиозомата'' пакет от плоски, извити и разширени в краищата си „цистерни“. Броят на цистерните в една диктиозома варира от 3 до 10, а при някои едноклетъчни организми достига до 20. В секреторни клетки апарата на Голджи обикновено е силно полярен: изпъкналата част е насочена към [[ендоплазмена мрежа|ендоплазмената мрежа]], а вдлъбнатата - към [[клетъчна мембрана|клетъчната мембрана]]. Откъм изпъкналата част се наблюдават голям брой малки мехурчета, които се доближават и сливат с мембраната на последната цистерна. Вдлъбнатата част се характеризира с наличието на големи [[вакуола|вакуоли]], обикновено съдържащи продукти за секреция - това са т.нар. секреторни гранули.


Апаратът на Голджи изпълнява няколко основни, жизнено необходими за клетката функции:
Апаратът на Голджи изпълнява няколко основни, жизнено необходими за клетката функции:
Ред 59: Ред 11:
#Образуване на [[лизозома|лизозоми]] — някои вещества, постъпили в апарат на Голджи, остават в клетката. От апарата на Голджи се откъсват мехурчета, в които има [[хидролиза|хидролитични]] [[ензим]]и - това са лизозомите.
#Образуване на [[лизозома|лизозоми]] — някои вещества, постъпили в апарат на Голджи, остават в клетката. От апарата на Голджи се откъсват мехурчета, в които има [[хидролиза|хидролитични]] [[ензим]]и - това са лизозомите.
#Образуване на ''акрозомата'' в [[сперматозоид]]ите — акрозомата е мехурче, разположено в главата на сперматозоида. Изпълнена е с хидролитични ензими, комплектовани в апарата на Голджи. Тези ензими хидролизират клетъчната мембрана на [[яйцеклетка]]та при [[оплождане]]то.
#Образуване на ''акрозомата'' в [[сперматозоид]]ите — акрозомата е мехурче, разположено в главата на сперматозоида. Изпълнена е с хидролитични ензими, комплектовани в апарата на Голджи. Тези ензими хидролизират клетъчната мембрана на [[яйцеклетка]]та при [[оплождане]]то.




{{Клетъчни органели}}
{{Клетъчни органели}}

Версия от 16:26, 15 януари 2008

Диаграма на ендомембранната система в типична еукариотна клетка. Апаратът на Голджи е в зелено

През 1893 г. Камило Голджи наблюдава странна структура около ядрата на нервни клетки, която нарича „вътреклетъчен мрежест апарат“. Дълго време след това се е считало, че тази структура е характерна само за животинските клетки. С помощта на електронния микроскоп апарат на Голджи е бил открит и във всички растителни клетки.

Апаратът на Голджи е сборна структура, чиято основна градивна единица е диктиозомата — пакет от плоски, извити и разширени в краищата си „цистерни“. Броят на цистерните в една диктиозома варира от 3 до 10, а при някои едноклетъчни организми достига до 20. В секреторни клетки апарата на Голджи обикновено е силно полярен: изпъкналата част е насочена към ендоплазмената мрежа, а вдлъбнатата - към клетъчната мембрана. Откъм изпъкналата част се наблюдават голям брой малки мехурчета, които се доближават и сливат с мембраната на последната цистерна. Вдлъбнатата част се характеризира с наличието на големи вакуоли, обикновено съдържащи продукти за секреция - това са т.нар. секреторни гранули.

Апаратът на Голджи изпълнява няколко основни, жизнено необходими за клетката функции:

  1. Модификационна функция — постъпилите от ендоплазмената мрежа белтъци, липиди и въглехидрати се подлагат на химични преобразования. Образуват се сложни белтъци (гликопротеиди, липопротеиди и др.)
  2. Секреторна функция — според много автори апаратът на Голджи има ролята на разпределител на веществата, постъпили в него от ендоплазмената мрежа. От апарата на Голджи се отделят вещества, предназначени за секреция. Те са обвити в мембрана (секреторни гранули). При екзоцитозата мембраната на секреторните гранули се слива с клетъчната мембрана, а съдържанието им се изхвърля навън.
  3. Образуване на фрагмопласта при деленето на растителните клетки — фрагмопластът е преграда от мехурчета, образувани от апарата на Голджи, които се натрупват в екваториалната област на делящата се растителна клетка.
  4. Образуване на лизозоми — някои вещества, постъпили в апарат на Голджи, остават в клетката. От апарата на Голджи се откъсват мехурчета, в които има хидролитични ензими - това са лизозомите.
  5. Образуване на акрозомата в сперматозоидите — акрозомата е мехурче, разположено в главата на сперматозоида. Изпълнена е с хидролитични ензими, комплектовани в апарата на Голджи. Тези ензими хидролизират клетъчната мембрана на яйцеклетката при оплождането.