Пол Рикьор

Пол Рикьор Paul Ricœur
Френски философ
Paul Ricoeur.jpg
Роден	27 февруари 1913 Валанс, Франция
Починал	20 май 2005 Шатне-Малабри, Франция
Погребан	Франция
Религия	Протестантство
Учил в	Ренски университет Парижки хуманитарен факултет Парижки университет
Работил в	Парижки хуманитарен факултет Университет „Париж-Нантер“ (1964 – 1970) Лувенски католически университет Чикагски университет (1970 – 1985)
Награди	Награди Балзан (1999) Награда Оскар Пфистер (2000)
Семейство
Уебсайт	www.ricoeursociety.org
Пол Рикьор в Общомедия

Пол Рикьор (Шаблон:Lang-fr) – френски философ, един от водещите представители (заедно с Хайдегер и Гадамер) на философската херменевтика като клон на философията, развил се като дял на феноменологията.

Творчеството на Пол Рикьор започва след войната под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична хеременевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и Конфликтът на интерпретациите, 1969), а после до една поетика на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.

„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да се изследва нефилософските извори на философията и най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.

Трудове, преведени на български език

• Конфликтът на интерпретациите, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова
• От текста към действието, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Жана Дамянова
• Самият себе си като някой друг, ЕА, Плевен, 2004, прев. Тодорка Минева
• Паметта, историята, забравата, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
• Пътят на разпознаването, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева