Стефан Стефанов: Разлика между версии
A.mihaylov (беседа | приноси) Редакция без резюме |
A.mihaylov (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
=== Биография === |
=== Биография === |
||
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Баща му '''Георги Стефанов''' е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове [["Георги Стефанов и Синове"]] в Сливен. Съзсдадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. и до ден днешен функционира. Най-сериозният наследник на имота му става самият Стефан Стефанов, който поема и ръководи фабриката до момента, когато бива репресиран от управлението на Отечствения Фронт през 1945 г. За трите години след комунистическата революция 09.09.1944 г. управлението на предприятието "Георги Стефанов и Синове" Стефанов предава на съпругa на дъщеря си '''[[Георги Семерджиев]]'''. През декември 1947 предприятията на "Георги Стефанов и Синове", както и на "Семерджиев и с-е" са национализирани и преименувани. |
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Баща му '''Георги Стефанов''' е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове [["Георги Стефанов и Синове"]] в Сливен. Съзсдадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. и до ден днешен функционира. Най-сериозният наследник на имота му става самият Стефан Стефанов, който поема и ръководи фабриката до момента, когато бива репресиран от управлението на Отечствения Фронт през 1945 г. За трите години след комунистическата революция 09.09.1944 г. управлението на предприятието [["Георги Стефанов и Синове"]] Стефанов предава на съпругa на дъщеря си '''[[Георги Семерджиев]]'''. През декември 1947 предприятията на [["Георги Стефанов и Синове"]], както и на "Семерджиев и с-е" са национализирани и преименувани. |
||
* 1901 г. - Стефанов завършва право и държавни науки в Берлин. |
* 1901 г. - Стефанов завършва право и държавни науки в Берлин. |
||
Версия от 18:18, 23 януари 2008
| Стефан Стефанов | |
| политик, индустриалец | |
| 1168876160.jpg | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Демократическа партия |
Стефан Георгиев Стефанов е български политик от Демократическата партия, индустриалец и съветник на цар Борис III. Той е министър на финансите в правителствата на Н. Мушанов (1931-1934 г.).
Биография
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Баща му Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове "Георги Стефанов и Синове" в Сливен. Съзсдадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. и до ден днешен функционира. Най-сериозният наследник на имота му става самият Стефан Стефанов, който поема и ръководи фабриката до момента, когато бива репресиран от управлението на Отечствения Фронт през 1945 г. За трите години след комунистическата революция 09.09.1944 г. управлението на предприятието "Георги Стефанов и Синове" Стефанов предава на съпругa на дъщеря си Георги Семерджиев. През декември 1947 предприятията на "Георги Стефанов и Синове", както и на "Семерджиев и с-е" са национализирани и преименувани.
- 1901 г. - Стефанов завършва право и държавни науки в Берлин.
- 1915-1918 г. - поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
- 1915-1933 г. - член на Демократическата партия. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Индустриалец. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка.
- 1918-1920 г. - таен съветник на цар Борис III.
- 1921-1926 г. - емигрант в Италия.
- 1926-1939 г. - народен представител.
- 1931-1934 г. - министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов.
- 1945 г. - репресиран от управлението на ОФ. Имуществото му е национализирано.
- 25 март 1946 г. - умира в София.
Политическа кариера
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на Народния блок се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния министър на финансите Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов".