Горани: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
През 18 (до началото на 19 век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните, наричан от тях нашински или горански, спада към т.нар. преходни у-говори. |
През 18 (до началото на 19 век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните, наричан от тях нашински или горански, спада към т.нар. преходни у-говори. |
||
Горанските села в [[Косово]] (Призренска Гора) са: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец и Долни Кръстец (Кръстъц, Кръстац), Драгаш, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли Поток, Крушево, Рестелица. Надморската им височина е между 960 м. (Орчуша) и 1450-1650 м. (Рестелица). Общинският център на Косовска Гора е Драгаш, имащ статут на град. Значителна част от населението е албанска, преселена от съседната област Ополье. |
Горанските села в [[Косово]] (Призренска Гора) са: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец и Долни Кръстец (Кръстъц, Кръстац), Драгаш, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли Поток, Крушево, Рестелица. Надморската им височина е между 960 м. (Орчуша) и 1450-1650 м. (Рестелица). Общинският център на Косовска Гора е Драгаш, имащ статут на град. Значителна част от населението в Драгаш е албанска, преселена от съседната област Ополье след административното й присъединяване към Гора. |
||
Един от най-известните горани в бивша Югославия и Факхрудин Юсуфи, бивш югославски футбулен национал, играч на "Партизан" Белград и Шалке 04, роден през 1939 в с. Зли Поток. |
Един от най-известните горани в бивша Югославия и Факхрудин Юсуфи, бивш югославски футбулен национал, играч на "Партизан" - Белград и Шалке 04, роден през 1939 в с. Зли Поток. |
||
След Косовската криза от 1999 година и натиска от страна на албанското мнозинство голяма част от жителите на Косовска Гора се изселват. Днес гораните в Косово наброяват около или под 10 000-11000 души. В останалите части на [[Сърбия]] според преброяването от 2002 година живеят 4581 горани, от които по-голямата част - в [[Белград]] (3340 души). |
След Косовската криза от 1999 година и натиска от страна на албанското мнозинство голяма част от жителите на Косовска Гора се изселват. Днес гораните в Косово наброяват около или под 10 000-11000 души. В останалите части на [[Сърбия]] според преброяването от 2002 година живеят 4581 горани, от които по-голямата част - в [[Белград]] (3340 души). |
Версия от 17:17, 20 април 2005
Гораните са малка група българи, живеещи в планинския район Гора по границата между Албания и Косово., на юг от Кукъс и Призрен.
През 18 (до началото на 19 век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните, наричан от тях нашински или горански, спада към т.нар. преходни у-говори.
Горанските села в Косово (Призренска Гора) са: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец и Долни Кръстец (Кръстъц, Кръстац), Драгаш, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли Поток, Крушево, Рестелица. Надморската им височина е между 960 м. (Орчуша) и 1450-1650 м. (Рестелица). Общинският център на Косовска Гора е Драгаш, имащ статут на град. Значителна част от населението в Драгаш е албанска, преселена от съседната област Ополье след административното й присъединяване към Гора.
Един от най-известните горани в бивша Югославия и Факхрудин Юсуфи, бивш югославски футбулен национал, играч на "Партизан" - Белград и Шалке 04, роден през 1939 в с. Зли Поток.
След Косовската криза от 1999 година и натиска от страна на албанското мнозинство голяма част от жителите на Косовска Гора се изселват. Днес гораните в Косово наброяват около или под 10 000-11000 души. В останалите части на Сърбия според преброяването от 2002 година живеят 4581 горани, от които по-голямата част - в Белград (3340 души).
Най-голямото горанско село в Албания е Шиштейец (Шиштевец)- 1500 д. Останалите осем горански села в Албания са: Борье, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарища, Запот, Пакища и Очикле. Немалко горани са се преселили в албански градове като Кукъс, Тирана и други. Заместник министър-председателят на Албания Намик Докле по произход е горанин от с. Борье.
Преселници от Гора живеят и в две села в днешна Република Македония - Урвич и Йеловяне.
Вижте също
- Два текста в Уикиизточник (Българите в Гора и Срещи с българите в Гора и Жупа), автор Емил Миланов.