Жегларци

Жегларци (до 1942 г. Ому̀рфакъ) е село в Североизточна България. То се намира в община Тервел, Област Добрич.

Жегларци
Жегларци 43.661581, 27.409757 Жегларци
Общи данни
Население	848 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	261 m
Пощ. код	9492
Тел. код	05753
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	29035
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    – кмет	Тервел Симеон Симеонов (ГЕРБ; 2019)
Кметство    – кмет	Мутталиб

История

“Омур факъх” с. Жегларци е Турско село

Редовни събития

10 свещеници дава на църквата родът на отец Георги Стоянов от Жегларци

Отец Георги Стоянов е един от най-известните жители на Жегларци. Спечелил е уважението на съселяните си най-вече с положените усилия за съхранение на вярата и за изграждане на православен храм в тервелското село.

Намираме свещеника в градината на къщата му. Въпреки напредналата си възраст /81 години/ отец Георги не бяга от ежедневните задължения – копае и плеви двора, сее, събира реколтата. Трудолюбието и християнските добродетели е наследил от родителите си. Пренесъл ги е в Жегларци от родното си село Караман кьой в Северна Добруджа. В тези ценности е възпитавал и децата си. За отец Георги православието е начин на живот Българите от Северна Добруджа са добри християни, казва свещеникът. Възпитани сме в християнския морал, честност и страх от Бога. През 1940 г. ни прогониха от родните ни места и дойдохме тук. В Жегларци църква нямаше. Хората искаха да се черкуват, но за целта трябваше да ходят в съседното село Орляк. И свещеник нямаше в Жегларци. Понякога попът от Орляк – дядо Евгений Гаврил Донски, идваше в наше село, за да причести тежко болни. Не беше удобно, защото свещеникът трябваше да носи със себе си готово причастие и цялата утвар. Понякога дядо Евгений извършваше служби по къщите в Жегларци, спомня си отец Георги. Но може ли да се извърши истинска християнска литургия без олтар и с една-две икони? Новата църква “Свети Георги” в Жегларци. През 1962 г. с брат си Атанас решават да дарят бащината си къща за молитвен дом. На 15 юни 1965 г. осветихме църквата, спомня си отец Георги. Същата година той завършва семинарията и започва да служи в преустроената в храм къща. Тя обаче се оказала малка за силно вярващите жители на Жегларци. По големите християнски празници много хора оставали навън, извивали се опашки за причастие. Войнстващият атеизъм на комунистическия режим не подминал и отец Георги. В казармата и офицери, и войници му се подигравали заради вярата. По-късно, след като станал свещеник и започнал да служи в бащината си къща, неколкократно го викали на разпит в прокуратурата. Опитвали се да затворят храма. Благодарение на вярата и упованието в Бога, не почувствах страх и посрещнах изпитанията, казва отец Георги. Той е убеден, че когато човек е със смел дух и чиста вяра, няма земна сила, която да го сломи. След промените в Жегларци решили, че е крайно време да си построят църква. Средства за градежа обаче не се намерили. През 2001 г. съдействие оказали кметът на Жегларци и тогавашният кмет на Тервел Веселин Влаев. Решили да преустроят в църква една от пристройките на старата училищна сграда. Цялото село – и християни, и мюсюлмани се включили в строителните дейности. За 8 месеца църквата била завършена. Превърнахме пристройката от школо за деца в училище за стари и млади, казва отец Георги. Тримата синове на отец Георги – Христо, Георги и Стоян също се обрекли на служение на църквата. Първите двама служат в Оброчище и Бяла. Отец Стоян Георгиев вече е покойник. Свещеническото поприще са избрали и седем от племениците на Георги Стоянов – синове на братята му Иван и Атанас. Сред тях е и архийерейският наместник на Добричката духовна околия отец Стоян Иванов. Свещеници са трима негови братя – отец Георги служи в София, отец Марин – в Плевен и отец Недялко – във Ветрино. Отец Стоян Атанасов е свещеник в Елин Пелин, а двамата му братя – отец Марин Атанасов и отец Иван – в Русе и в Разградско. От Жегларци излязоха повече от 15 попа, добавя отец Георги. Той започва да изрежда имената на родените в тервелското село свещеници, които не са от неговия род: отец Георги Андреев служи в Генерал Тошево, Марин Атанасов – в Карловско, Георги Петров, Георги Колев... Закърмен съм с християнските добродетели, гордее се Георги Стоянов. Лелята на баща му – Параскева била монахиня в Челик манастир, Тулчанско. От дете радостта на живота ми бе вярата. Ориентацията си към свещеническото поприще обяснява и с две преживявания от детството и юношеството си. Когато бях малък, върху ръката ми се появи пъпка. Болеше ме. Една вечер започнах да я галя и гледах иконата на Богородица. Изведнъж пъпката изчезна. По Божия воля се случи така. Няколко дни по-късно ми се присъни брадат мъж с голям калпак и ятаган. Хвана ме за яката и ме поведе да ме коли. Явиха се три млади момчета /това бяха ангели/ и страшният мъж изчезна. Това се случи в Караманкьой, разказва отец Георги. През ранната пролет на 1943 г. се разболял тежко. Преди болестта да ме събори на легло, видях същия брадат мъж, опитваше се със сабята да ме удари в сърцето. Аз тръгнах към къщата, която превърнахме по-късно в църква. Срещу мен се зададоха светещи лъчи като шишове /тях отец Георги смята за дяволските зли помисли/. Видял и ръка, която се спуснала от небето и го благословила. После шишовете ме прободоха в двете бедра. Почувствах адска болка, погледнах към иконата и помолих Бог да ме пази. Тогава се появи свети пророк Илия с огнената си колесница, продължава разказът си отец Георги. Видял и починали хора от Жегларци и от Караман кьой. Всеки от тях носел, това което близките му са подали за Бог да прости. Видях и Спасителя на кръста, убеден е свещеникът. Във виденията му домашната котка, която спяла до прозореца проговорила. Това беше Сатаната, сигурен е отец Георги. Вратата на стаята се отворила и видял Богородица с младенеца. Тогава цялата къща се обляла в светлина и болният младеж разбрал, че един ден – рано или късно къщата трябва да стане църква. Тогава отворих очи. Видях до главата ми да гори свещ. Решили, че съм умрял и вече ме бяха прикадили. Но Бог бе решил друго. Така ме вдигна Господ, че дни по-късно вече можех да работя на полето, спомня си отец Георги. Свещеникът разказва с любов и за родното си село –Караманкьой. Беше голямо село, изцяло българско – 1200 къщи. Заселено е от българи от Казанлъшко, Котелско, Софийско и Шуменско през 1829 –1830. Те заварили там 17 черкезки колиби. С много труд вдигнали къщи, събрали имот, но през 1940 г. били принудени да напуснат родните си места, да изоставят граденото поколения наред и да дойдат в Жегларци. Тръгваме си. Отец Георги ни благославя и ни пожелава здраве и дълъг живот. Целуваме ръка на благочестивия старец, възпитал 10 свещеници...