Клавесин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:30, 18 февруари 2008

Клавесин (от френски clavecin) или чембало (от италиански cembalo) е струнен клавирен инструмент. Звукът на клавесина се произвежда чрез дърпане на струните, а не чрез удряне по тях.

Вид клавишно-струнен инструмент, предшественик на пианото. Най-старият достигнал до нас клавесин е изработен е изработен около 1521г. С течение на времето корпусът му започва да се украсява с множество изящни детайли и всеки нов инструмент се превръща в произведение на декоративното изкуство. Тембърът на клавесин е бляскав, но малко остър и сух. Тъй като звукът заглъхва твърде бързо, той не е подходящ за изпълнение на бавни напевни мелодии. Клавесинът не притежава технически възможности за динамични нюанси, поради което през 17 и 18 век се изработват инструменти с две (понякога - три) клавиатури, разположени терасообразно, като всяка от тях е пригодена за различна динамика (най-често - форте и пиано). Клавесинът е изключително популярен през 17 и първата половина на 18 век, след което е изместен от пианото.

Историческо развитие

Клавесинът се счита за предшественик на пианото. Най-използван е в произведенията от епохата на Барока — от 16 до края на 18 век. Клавесинът може да има един или два мануала, клавишите на които опъват еднакви по дължина струни. Това позволява произвеждане на по-силни тонове и разнообразие на тембъра. Звукът, който произвежда клавесинът е рязък, металически и звънлив. За разлика от пианото, той няма педали, тъй като дължината на тона винаги е еднаква.

Разновидности

Вирджинал
Спинет

Вижте също

Клавиорганум - инструмент, комбиниращ чембало и орган

Шаблон:Музикален инструмент-мъниче

Шаблон:Link FA

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 '''Клавесин''' (от [[френски език|френски]] ''clavecin'') или '''чембало''' (от [[италиански език|италиански]] ''cembalo'') е струнен [[клавирен инструмент]]. Звукът на клавесина се произвежда чрез дърпане на струните, а не чрез удряне по тях.
+Вид клавишно-струнен инструмент, предшественик на пианото. Най-старият достигнал до нас клавесин е изработен е изработен около 1521г. С течение на времето корпусът му започва да се украсява с множество изящни детайли и всеки нов инструмент се превръща в произведение на декоративното изкуство. Тембърът на клавесин е бляскав, но малко остър и сух. Тъй като звукът заглъхва твърде бързо, той не е подходящ за изпълнение на бавни напевни мелодии. Клавесинът не притежава технически  възможности за динамични нюанси, поради което през 17 и 18 век се изработват инструменти с две (понякога - три) клавиатури, разположени терасообразно, като всяка от тях е пригодена за различна динамика (най-често - форте и пиано). Клавесинът е изключително популярен през 17 и първата половина на 18 век, след което е изместен от пианото.
 ==Историческо развитие==