Окултизъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
критичен прочит
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Окултизмът''' (от [[латински език|латински]] ''occultus'' - „покрит“) е общо наименование на група разнородни [[мистицизъм|мистични]] течения. Постулират съществуването на скрита реалност, която не се подчинява на [[Физика|физичните закони]], което, в научните среди, се приема с голям [[скептицизъм]].
'''Окултизмът''' (от [[латински език|латински]] ''occultus'' - „покрит“) е общо наименование на група разнородни [[мистицизъм|мистични]] течения. Постулират съществуването на скрита реалност, която не се подчинява на [[Физика|физичните закони]], което, в научните среди, се приема с голям [[скептицизъм]].

{{мъниче}}
Окултизма е учение за колутното или по- точно, за скритата мъдрост. Основната цел е изучването на "Истината", дълбоката истина, която същестува под повърхостта. "Истината винаги е скрита в полезрението". Може да включва елемти като магия, екстра сензорно възприятие, астрология, нумерология и др. Обикновено окултизма е примесен със силни религиозни елементи и много окултисти изповядват или се придържат към религии като Гностизъм, Херметизъм, Луциферизъм, Тхмела, Неопагизъм и др. Докато Исляма, Хиндуизма, Будизма, Христянството и Юдеизма не са определяни като окултни, някои от техните най- модерни интерпреации могат да бъдат дефинирани като такива, както например Хиндуизма в пределите на Теософията или многостранната окултна инерпретация на еврйската Кабалла. Вероизповедниците на популярните религии заклеймяват окултизма като измислица, като например Кабаллата бива критикувана от евреите.
Думата "окултен" е обширно понятие, когато една религия не може да бъде определена, тч често бива определяна като окултна. Дори учените, които се занимават с това, често са затруднени да дадат точна дефиниция на окултизма. Едно от най- точните определения е направил Николас Годрик- Кларк:
Окултизма е основан на религиозното мислене, чийто корени са в древността и са част от западната езотерична традиция. Принципната съставна част на окултизма е идентифицирана като Гностицизъм, Херметичната монография на алхимията и магията, Нео- Платонизма и Кабаллата. От 15-ти до 17- ти век този вид учение е имал кратко съживяване. През 18-ти век тези учения и философии са били определяни като оклутни, тъй като са били отдалечени от обичайното. Окултизма се възражда отново през 1770г., по времето на средните векове, романтичната епоха и желанието за мистика в Европа.
Основано на проучването на модерното окултично немско възраждане от 1890- 1910г., Годрик- Кларк поставя следващата теза на движещата сила на зад окултизма. Проникването и възприятието на окултното не се състоят от достъпа на физическото измерване, достъпа се осъществява чрез съзнанието и чрез духа. Може да бъде отдадено на душевното, психологичното или духовното трениране. Важно е да се отбележе, че много оклутисти също така учат наука (осезаема наука като например Алхимията), за да добавят истинност на окултното знание, в дни, в които мистичното може лесно да бъде обяснено и разгадано.
Често в оклутизма се прилага концентрирането върху обекти. Фокусирането може да бъде върху психологически обект. Включва се и медитирането или мотонното повтаряне на фрази или медиум, койъо "потъва" напълно. Това са малка част от примерите, които могат да бъдат разкрити и разгадани.





Версия от 21:42, 23 февруари 2008

Окултизмът (от латински occultus - „покрит“) е общо наименование на група разнородни мистични течения. Постулират съществуването на скрита реалност, която не се подчинява на физичните закони, което, в научните среди, се приема с голям скептицизъм.

Окултизма е учение за колутното или по- точно, за скритата мъдрост. Основната цел е изучването на "Истината", дълбоката истина, която същестува под повърхостта. "Истината винаги е скрита в полезрението". Може да включва елемти като магия, екстра сензорно възприятие, астрология, нумерология и др. Обикновено окултизма е примесен със силни религиозни елементи и много окултисти изповядват или се придържат към религии като Гностизъм, Херметизъм, Луциферизъм, Тхмела, Неопагизъм и др. Докато Исляма, Хиндуизма, Будизма, Христянството и Юдеизма не са определяни като окултни, някои от техните най- модерни интерпреации могат да бъдат дефинирани като такива, както например Хиндуизма в пределите на Теософията или многостранната окултна инерпретация на еврйската Кабалла. Вероизповедниците на популярните религии заклеймяват окултизма като измислица, като например Кабаллата бива критикувана от евреите.

Думата "окултен" е обширно понятие, когато една религия не може да бъде определена, тч често бива определяна като окултна. Дори учените, които се занимават с това, често са затруднени да дадат точна дефиниция на окултизма. Едно от най- точните определения е направил Николас Годрик- Кларк:
Окултизма е основан на религиозното мислене, чийто корени са в древността и са част от западната езотерична традиция. Принципната съставна част на окултизма е идентифицирана като Гностицизъм, Херметичната монография на алхимията и магията, Нео- Платонизма и Кабаллата. От 15-ти до 17- ти век този вид учение е имал кратко съживяване. През 18-ти век тези учения и философии са били определяни като оклутни, тъй като са били отдалечени от обичайното. Окултизма се възражда отново през 1770г., по времето на средните векове, романтичната епоха и желанието за мистика в Европа.
Основано на проучването на модерното окултично немско възраждане от 1890- 1910г., Годрик- Кларк поставя следващата теза на движещата сила на зад окултизма. Проникването и възприятието на окултното не се състоят от достъпа на физическото измерване, достъпа се осъществява чрез съзнанието и чрез духа. Може да бъде отдадено на душевното, психологичното или духовното трениране. Важно е да се отбележе, че много оклутисти също така учат наука (осезаема наука като например Алхимията), за да добавят истинност на окултното знание, в дни, в които мистичното може лесно да бъде обяснено и разгадано. 
Често в оклутизма се прилага концентрирането върху обекти. Фокусирането може да бъде върху психологически обект. Включва се и медитирането или мотонното повтаряне на фрази или медиум, койъо "потъва" напълно. Това са малка част от примерите, които могат да бъдат разкрити и разгадани.