Стъргач: Разлика между версии
външни препратки |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
Поради близостта на Стъргач до [[Егейско море]], климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно [[канелени горски почви|излужени канелени]]. Само в най-високите ѝ части се срещат [[кафяви горски почви]]. |
Поради близостта на Стъргач до [[Егейско море]], климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно [[канелени горски почви|излужени канелени]]. Само в най-високите ѝ части се срещат [[кафяви горски почви]]. |
||
Климатичните и почвени условия в Стъргач са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - [[мъждрян]], [[люляк]], [[хвойна]], [[леска]], [[келяв габър]]. [[Бук|Букови гори]] има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: [[дива котка]], [[дива свиня]], [[заек]]. |
Климатичните и почвени условия в Стъргач са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - [[мъждрян]], [[люляк]], [[хвойна]], [[леска]], [[габър|келяв габър]]. [[Бук|Букови гори]] има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: [[дива котка]], [[дива свиня]], [[заек]]. |
||
Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село [[Нова Ловча]] и село [[Илинден (село)|Илинден]]. |
Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село [[Нова Ловча]] и село [[Илинден (село)|Илинден]]. |
||
Версия от 14:15, 29 февруари 2008
Стъргач е гранична планина, разположена между България и Гърция. На българска територия заема площ от 37 кв.км., което е около 40% от общата ѝ площ. Тя е най-малката и най-ниската планина от Рило-Родопския масив. На запад се свързва с планината Славянка, посредством седловината Пъдарчовица, а на изток чрез седловината Митницата се отделя от Бесленския рид.
Със заоблените си очертания и слабо разчленено било Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка се намира в Гърция, връх Кулата (1270 метра). На българска територия това е Асенов връх (1218 метра).
Стъргач представлява хорст изграден от метаморфни скали - мрамори, гнайси, слюдени шисти. На малки площи се разкриват гранити и се среща опушен кварц.
Поради близостта на Стъргач до Егейско море, климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно излужени канелени. Само в най-високите ѝ части се срещат кафяви горски почви.
Климатичните и почвени условия в Стъргач са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - мъждрян, люляк, хвойна, леска, келяв габър. Букови гори има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: дива котка, дива свиня, заек.
Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село Нова Ловча и село Илинден.
Външни препратки
| |||||||
