Никола Петров (художник)

Никола Петров
български художник-живописец
Роден	20 август 1881 Видин, България
Починал	10 декември 1916 София, България
Учил в	Национална художествена академия
Активен период	от 1900 г. до 1916 г.
Никола Петров в Общомедия

Никола Петров е български живописец от младото поколение художници от началото на 20 век. Всеки един от тях твори в определена насока, с характерни единствени за него методи, но Никола Петров (заедно с портретиста Никола Михайлов) най-много се доближава до онова изкуство, до което са се домогвали френските импресионисти (Мане, Моне, Реноар).

Той рисува предимно пейзажи, което е до известна степен повлияно от неговия учител в Художествената академия Ярослав Вешин, въвел практиката на пленеризма. Друг негов учител от Академията е Иван Мърквичка. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.

Никола Петров е роден в 1881 година във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост по отношение на изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис във втория випуск на наскоро откритата Национална художествена академия. Въпреки това той успява да получи дипломата си едва през 1913 година. Още през 1903 е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство - индикатор за влиянието на модерните течения в България ( импресионизъм, символизъм, сецесион ). В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. За това можем да съдим по тематиката на творбите му - той рисува едновременно пейзажи от родния си Видин, а също и такива картини като "Рекичка из камънаци" и "Река Ерма при Трън", където няма и следа от човешко влияние, и такава модерна сграда, символ на прогреса като Народния театър. Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил ( "Пазар в Бяла Слатина" ). Едни от най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на Пенчо Славейков "На острова на блажените". Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология - многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата. Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от туберкулоза само на 35 години през 1916 година.

Външни препратки

• Картини на Никола Петров, Галерия „Арт Домино“]