Гриша Островски: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м + кат |
форматирам и махам шаблона за авторски права - вж беседата // категорията - по-дълбока |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
|||
{{авторски права}} |
|||
| име = Гриша Островски |
|||
Гриша Исер Островски /25.05.1918 г. - 30.04.2007 г./ е роден в Париж, Франция. Като малък свири на цигулка. Завършва висше образование, специалност театрознание във ВИТИЗ "Кр.Сарафов" през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на Боян Дановски. Специализира при проф. В. Константинова в Училище "Щукин" при Вахтанговсия театър (1969/70). Дебютира с постановката на "Стари другари" от Малюгин през 1949 г. в Народен Театър. Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на Стефан Сърчаджиев. След Войната е режисьор и актьор в Радио София, НТ "Иван Вазов", Младежкия театър (1979-1984), Държавен Сатиричен театър (1957-1975), Театър на Българската Армия (1951-1957), художествен ръководител на ДТ – Варна (1975-1979) и НДТ "Сълза и смях". Бил е преподавател и професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник ректор на ВИТИЗ. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност – "Почетния Жак" на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала "Театър без граници" в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които народен артист, първа награда и награда на ФИПРЕССИ за филма “Отклонение” (1969, Варна). Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си чувство за хумор и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България за 2002 г. Театралните му постановки са „Балът на манекените” - Бр. Ясенски, „12 те стола” по Илф и Петров, „Франк Пети” от Дюренмат, „Бидерман и подпалвачите” от М. Фриш, „Много шум за нищо” и „Двамата веронци” от У. Шекспир, „Опера за три гроша” от Брехт, „Еквус” от П. Шафър, „Възкресението” по Л. Н. Толстой, „Щастливи дни” от С. Бекет, „Любов” – М. Шийзгъл, „Изневяра” от Х. Пинтър, „Хоровод” от Артур Шницлер, „Снаха” по Г. Караславов, „Сняг” и „Когато розите танцуват” от В. Петров, „Импровизация” от В. Петров и Р. Ралин, „Опит за летене” от Й. Радичков, „Майстор Солнес” от Ибсен, „Последната нощ на Сорат” от Ст. Цанев. Режисьор е и на мюзикълите – „Уестсайдска история” от А. Лорънс и Л. Бърнстейн, „Моята прекрасна лейди” от Ф. Лоу и Дж. Лърнър, „Човекът от Ла Манча” от Д. Уосерман, Дж. Дарион и М. Лий, „Фантазьорите” от Т. Джонс, Х Шмит. Режисьор е на филмите Отклонение (1967); Мъже в командировка, (1969); Петимата от “Моби Дик” (1970); Герловска история, 1971; Нона (1973) Като белязани атоми (1979) и др. |
|||
| портрет = dot.png |
|||
| описание = български актьори и режисьор |
|||
| роден-дата = [[25 май]] [[1918]] |
|||
| роден-място = [[Париж]], [[Франция]] |
|||
| починал-дата = [[30 април]] [[2007]] |
|||
| починал-място = [[]], [[]] |
|||
}} |
|||
'''Гриша Исер Островски''' е български актьор и режисьор. |
|||
⚫ | |||
Роден е в Париж, Франция. Като малък свири на [[цигулка]]. Завършва висше образование, специалност [[театрознание]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на [[Боян Дановски]]. Специализира при проф. В. Константинова в Училище „Щукин“ при Вахтанговсия театър (1969/70). Дебютира с постановката на „Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в [[Народен театър "Иван Вазов"]]. Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на [[Стефан Сърчаджиев]]. След Войната е режисьор и актьор в [[Радио София]], НТ „Иван Вазов“, [[Младежки театър|Младежкия театър]] (1979-1984), [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Държавен сатиричен театър]] (1957-1975), [[Театър на българската армия]] (1951-1957), художествен ръководител на ДТ — Варна (1975-1979) и [[Сълза и смях|НДТ „Сълза и смях“]]. |
|||
Островски е преподавател и професор по [[актьорско майсторство]] и [[режисура]] във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник ректор на ВИТИЗ. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност — „Почетния Жак“ на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници“ в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които званието „народен артист“, първа награда и награда на ФИПРЕССИ за филма „Отклонение“ (1969, Варна). |
|||
Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си [[чувство за хумор]] и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за 2002 г. |
|||
Театралните му постановки са: |
|||
* „Балът на манекените“ от [[Бруно Ясенски]], |
|||
* „[[12-те стола]]“ по [[Илф и Петров]], |
|||
* „Франк Пети“ от [[Фридрих Дюренмат]], |
|||
* „Бидерман и подпалвачите“ от [[Макс Фриш]], |
|||
* „[[Много шум за нищо]]“ и „[[Двамата веронци]]“ от [[Уилям Шекспир]], |
|||
* „Опера за три гроша“ от [[Бертолт Брехт]], |
|||
* „Еквус“ от [[Питър Шафър]], |
|||
* „Възкресението“ по [[Лев Толстой]], |
|||
* „Щастливи дни“ от [[Самюел Бекет]], |
|||
* „Любов“ от [[Мърей Шийзгъл]], |
|||
* „Изневяра“ от [[Харолд Пинтър]], |
|||
* „Хоровод“ от [[Артур Шницлер]], |
|||
* „Снаха“ по [[Георги Караславов]], |
|||
* „Сняг“ и „Когато розите танцуват“ от [[Валери Петров]], |
|||
* „Импровизация“ от Валери Петров и [[Радой Ралин]], |
|||
* „Опит за летене“ от [[Йордан Радичков]], |
|||
* „Майстор Солнес“ от [[Хенрик Ибсен]], |
|||
* „Последната нощ на Сорат“ от [[Стефан Цанев]]. |
|||
Режисьор е и на мюзикълите: |
|||
* „[[Уестсайдска история]]“ от [[Артър Лорънс]] и [[Ленърд Бърнстейн]], |
|||
* „Моята прекрасна лейди“ от [[Фредерик Лоу]] и [[Алън Джей Лърнър]], |
|||
* „Човекът от Ла Манча“ от [[Дейл Васерман]], Дж. Дарион и [[Мич Лий]], |
|||
* „Фантазьорите“ от Т. Джонс, Х Шмит. |
|||
Режисьор е на филмите „[[Отклонение (филм)|Отклонение]]“ (1967); „[[Мъже в командировка]]“, (1969); [[Петимата от „Моби Дик“]] (1970); „[[Герловска история]]“, 1971; „[[Нона (филм)|Нона]]“ (1973), „[[Като белязани атоми]]“ (1979) и др. |
|||
⚫ | |||
[[Категория:Български режисьори]] |
Версия от 20:57, 16 март 2008
Гриша Островски | |
български актьори и режисьор | |
Роден | |
---|---|
Починал |
[[]], [[]] |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Активен период | от 1967 г. |
Семейство | |
Уебсайт |
Гриша Исер Островски е български актьор и режисьор.
Роден е в Париж, Франция. Като малък свири на цигулка. Завършва висше образование, специалност театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на Боян Дановски. Специализира при проф. В. Константинова в Училище „Щукин“ при Вахтанговсия театър (1969/70). Дебютира с постановката на „Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в Народен театър "Иван Вазов". Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на Стефан Сърчаджиев. След Войната е режисьор и актьор в Радио София, НТ „Иван Вазов“, Младежкия театър (1979-1984), Държавен сатиричен театър (1957-1975), Театър на българската армия (1951-1957), художествен ръководител на ДТ — Варна (1975-1979) и НДТ „Сълза и смях“.
Островски е преподавател и професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник ректор на ВИТИЗ. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност — „Почетния Жак“ на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници“ в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които званието „народен артист“, първа награда и награда на ФИПРЕССИ за филма „Отклонение“ (1969, Варна).
Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си чувство за хумор и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България за 2002 г.
Театралните му постановки са:
- „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски,
- „12-те стола“ по Илф и Петров,
- „Франк Пети“ от Фридрих Дюренмат,
- „Бидерман и подпалвачите“ от Макс Фриш,
- „Много шум за нищо“ и „Двамата веронци“ от Уилям Шекспир,
- „Опера за три гроша“ от Бертолт Брехт,
- „Еквус“ от Питър Шафър,
- „Възкресението“ по Лев Толстой,
- „Щастливи дни“ от Самюел Бекет,
- „Любов“ от Мърей Шийзгъл,
- „Изневяра“ от Харолд Пинтър,
- „Хоровод“ от Артур Шницлер,
- „Снаха“ по Георги Караславов,
- „Сняг“ и „Когато розите танцуват“ от Валери Петров,
- „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин,
- „Опит за летене“ от Йордан Радичков,
- „Майстор Солнес“ от Хенрик Ибсен,
- „Последната нощ на Сорат“ от Стефан Цанев.
Режисьор е и на мюзикълите:
- „Уестсайдска история“ от Артър Лорънс и Ленърд Бърнстейн,
- „Моята прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу и Алън Джей Лърнър,
- „Човекът от Ла Манча“ от Дейл Васерман, Дж. Дарион и Мич Лий,
- „Фантазьорите“ от Т. Джонс, Х Шмит.
Режисьор е на филмите „Отклонение“ (1967); „Мъже в командировка“, (1969); Петимата от „Моби Дик“ (1970); „Герловска история“, 1971; „Нона“ (1973), „Като белязани атоми“ (1979) и др.