Ятова граница: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на Zuki7 (б.), към версия на Мико |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Ятовата граница''' е една от най-важните [[изоглоса|изоглоси]] в българския език, въз основа на която българските [[диалект]]и се разделят на два вида — западни и източни. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна [[ят]] ({{Уникод|Ѣ}}) днес винаги имаме звук ''е'' (напр. ''бел–бѐли'', а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) вместо ''е'' имаме ''а'' предхождана от мека съгласна (напр. ''б'ал–бѐли'' или ''б'ал–б'али''). |
'''Ятовата граница''' е една от най-важните [[изоглоса|изоглоси]] в българския език, въз основа на която българските [[диалект]]и се разделят на два вида — западни и източни. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна [[ят]] ({{Уникод|Ѣ}}) днес винаги имаме звук ''е'' (напр. ''бел–бѐли'', а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) вместо ''е'' имаме ''а'' предхождана от мека съгласна (напр. ''б'ал–бѐли'' или ''б'ал–б'али''). |
||
Запад: Изток: |
|||
дедо дядо |
|||
бел бял |
|||
голем голям |
|||
деца дяца |
|||
ела яла |
|||
млеко мляко |
|||
лево ляво |
|||
десно дясно |
|||
Никоя друга от главните [[фонетика|фонетични]] изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. При това успоредно на ятовата граница, макар и да не съвпадат с нея, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси показва къде минава границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): ''поляни-полени'', ''пияни-пиени'', ''ние береме-ние берем'', ''я, яз-аз'', ''он-той'', ''жежок-горещ'', ''крап-къс'', ''разбой-стан''. |
Никоя друга от главните [[фонетика|фонетични]] изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. При това успоредно на ятовата граница, макар и да не съвпадат с нея, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси показва къде минава границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): ''поляни-полени'', ''пияни-пиени'', ''ние береме-ние берем'', ''я, яз-аз'', ''он-той'', ''жежок-горещ'', ''крап-къс'', ''разбой-стан''. |
||
Версия от 14:35, 18 март 2008
Ятовата граница е една от най-важните изоглоси в българския език, въз основа на която българските диалекти се разделят на два вида — западни и източни. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна ят (Ѣ) днес винаги имаме звук е (напр. бел–бѐли, а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) вместо е имаме а предхождана от мека съгласна (напр. б'ал–бѐли или б'ал–б'али).
Никоя друга от главните фонетични изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. При това успоредно на ятовата граница, макар и да не съвпадат с нея, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси показва къде минава границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): поляни-полени, пияни-пиени, ние береме-ние берем, я, яз-аз, он-той, жежок-горещ, крап-къс, разбой-стан.
На север ятовата граница започва от устието на река Вит, минава през Никополско, на изток от Луковит и Плевен и на запад от Ловеч, Пирдоп и Панагюрище. След това тя преминава през Ихтиманско, Пазарджишко, Разложко, Гоцеделчевско, Петричко, Солунско.