Граница на Мохоровичич: Разлика между версии
м дребни |
м Робот Добавяне: ca:Discontinuïtat de Mohorovičić |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
[[bs:Mohorovičićev diskontinuitet]] |
[[bs:Mohorovičićev diskontinuitet]] |
||
[[ca:Discontinuïtat de Mohorovičić]] |
|||
[[cs:Mohorovičićova diskontinuita]] |
[[cs:Mohorovičićova diskontinuita]] |
||
[[de:Mohorovičić-Diskontinuität]] |
[[de:Mohorovičić-Diskontinuität]] |
Версия от 05:18, 21 март 2008
Границата на Мохоровичич е линията, която разграничава слоя на земната кора от най-горната част на мантията астеносферата.
Характеристики
Границата на Мохоровичич е на различна дълбочина спрямо земната повърхност като варира от 20-30 км до 90-100 км на различни места. Под континенталния тип земна кора в районите на високопланинските райони достига най-високи стойности. Това се обяснява с принципа за изостазия на земната кора. Под океанския тип земна кора има най-малки стойности като в районите на дълбоководните жлебове достига 20-30 км.
Установяване
На 9 октомври 1909 на далматинското крайбрежие на Хърватска се усеща голямо земетресение. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от сеизмограф и са анализирани от преподавателя по география в университета в Загреб Андрия Мохоровичич. Той установява, че скоростта на разпространение на напречните сеизмични вълни на около 60 км в дълбочина рязко променят скоростта си на разпространение, като я увеличават. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е течна и която предполага различие от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.