Юхан Банер: Разлика между версии
м robot Adding: pl:Johan Baner |
м Робот Добавяне: it:Johan Banér |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
[[fi:Johan Banér]] |
[[fi:Johan Banér]] |
||
[[fr:Johan Banér]] |
[[fr:Johan Banér]] |
||
[[it:Johan Banér]] |
|||
[[nds:Johan Banér]] |
[[nds:Johan Banér]] |
||
[[pl:Johan Baner]] |
[[pl:Johan Baner]] |
Версия от 18:22, 24 март 2008
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид - оформление, препратки, категория, МЕП, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Йохан Банер Johan Banér | |
шведски пълководец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Швеция |
Семейство | |
Съпруга | Елизабет Юлиана фон Ербах Йохана фон Баден |
Подпис | |
Йохан Банер в Общомедия |
Йохан Банер (на шведски Johan Banér, 23 юни 1596 — 10 май 1641) — шведски пълководец по време на Тридесетгодишната война.
Йохан Банер е роден в Дюрсхолм. Неговият баща и чичо са били екзикутирани по заповед на краля Карл IX през 1600 г. в Линчепинг за подпомагане на крал Сигизмунд I Шведски. Макар и бащата на Густав Адолф да е екзикутирал бащата на Банер, Йохан и Густав от млади са били добри приятели, благодарение на това, че Густав Адолф възстановява рода на Банер скоро след коронацията си.
Постъпвайки в шведската армия през 1615, при обсадата на Псков от шведите той се проявява като изключително смел млад човек. На 25 години вече е с чин полковник, проявявайки се удачно във войните с Русия и Полша.
През 1630 Густав Адолф напада Германия, и като един от най-близките помощници на краля, Банер участва в кампанията в северна Германия, а при битката при Брайтенфелд той за първи път командва десния фланг на шведската коница. Бранер участва и в превземането на Аугбург и Мюнхен, изиграва забележителна роля в битките при Донауверт и на река Лех.
В резултат на неудачно нападение на лагера на Албрехт фон Валенщайн, Банер е ранен в ръката, но при отстъплението на краля към Лютцен приема командването над всички отряди, намиращи се в четирите области и с помощта на Густав Хорн, принуждава генерал Алдрингер да напусне Бавария. След две години шведския фелдмаршал Банер с 16000 човека влиза в Бохемия и заедно със саксонската армия се насочва към Прага. Но пълното поражение на Бернард Веймарски в битката при Нердлинген (1634) спира неговото победно шествие.
След тези събитя е заключен Пражският мир (1635), поставящ шведската армия в много опасно положение, обаче победата на обединените сили на Банер, Карл Густав Врангел и Ленард Торстенсон в битката при Витшток (24 септември 1636) възстановява влиянието на Швеция в централна Германия. Обаче даже трите обединени армии не могат да се противопоставят на по-сериозен противник, и през 1637 Банер не може да действа против врага. Спасявайки се от обсадения гарнизон в Торгау, той отстъпва зад Одер в Шведска Померания.
През 1639 той отново влиза в северна Германия, разбива саксонците в битката при Чемница и се закрепя в Бохемия. През зимата на 1640-1641 Банер се насочва на запад. Неговият последен успех е дръзкия прорив в средата на зимата за обединение с французите под командването на Гебриан и похода до Регенсбург, където заседава райхстага. Само тръгналия по Дунав лед не позволява на Банер да овладее града, и той е принуден да отстъпи в Халберщат. Тук на 10 май 1641 той умира, назначавайки за свой приемник Торстенсон.