FreeBSD: Разлика между версии
Редакция без резюме |
формат |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| ⚫ | |||
{{Обработка|Допълване на съдържанието}} |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | FreeBSD се разработва като цялостна операционна система. Това означава, че ядрото и базовите потребителски инструменти (например [[обвивка]]та) се разработват от една общност. Това е една от основните разлики с [[GNU/Linux]] системите, където ядрото и всеки един инструмент се разработват отделно и накрая се пакетират заедно, като продуктът се нарича [[дистрибуция]]. |
||
| ⚫ | |||
Системата работи на следните процесорни архитектури: [[Intel]] [[x86]], [[PC]]-съвместими платформи (включително [[Microsoft]] [[Xbox]]), [[DEC Alpha]], [[Sun]] [[UltraSPARC]], [[IA-64]], [[AMD64]], [[PowerPC]], [[NEC PC-98]], [[ARM]] и [[MIPS]]. |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | FreeBSD |
||
== Архитектури == |
|||
FreeBSD работи на следните [[процесор]]ни архитектури: |
|||
* [[Intel x86]] |
|||
* [[PC]]-съвместими платформи (включително [[Xbox]]) |
|||
* [[DEC Alpha]] |
|||
* [[Sun]] |
|||
* [[UltraSPARC]] |
|||
* [[IA-64]] |
|||
* [[AMD64]] |
|||
* [[PowerPC]] |
|||
* [[NEC PC-98]] |
|||
* [[ARM]] |
|||
* [[MIPS]] |
|||
| ⚫ | |||
== История и разработка == |
== История и разработка == |
||
Разработката |
Разработката на FreeBSD започва през [[1993]] година, като системата е пряко базирана на [[386BSD]]. Първата официална версия излиза в края на годината. След това обаче, поради проблеми с легализацията и правата върху кода в 386BSD, екипът решава да пренапише много от компонентите и да базира други на 4.4BSD-Lite, след което през 1995 се появява втората версия. По принцип всяка „голяма“ версия носи много промени и нови възможности. Най-забележими са те във версия 2, където за първи път се появява порт системата и система за управление на [[виртуална памет]], и във версия 3, където се преминава към [[ELF]] формат на бинарните файлове, първи стъпки в разработката на [[SMP]] и се добавя поддръжка за 64 битови платформи. Въпреки многото критики, че всички тези нововъведения са намалили бързината и гъвкавостта на системата, това се оказва решаваща и необходима стъпка в процеса на разработка, за да може всичко да се оптимизира и подобри в клона 4.X, който се използва масово, дори години след издаването. |
||
<!-- |
<!-- |
||
| Ред 27: | Ред 39: | ||
* [[OpenBSD]] |
* [[OpenBSD]] |
||
* [[DragonflyBSD]] |
* [[DragonflyBSD]] |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://www.freebsd.org FreeBSD] |
|||
* [http://www.freebsdsoftware.org FreeBSD software] |
|||
[[Категория:Операционни системи]] |
[[Категория:Операционни системи]] |
||
[[Категория:Свободен софтуер]] |
|||
[[ar:فري بي.إس.دي]] |
[[ar:فري بي.إس.دي]] |
||
Версия от 15:07, 25 март 2008
FreeBSD е свободна компютърна операционна система с отворен код, базирана на AT&T версията на UNIX, BSD (Berkeley Software Distribution), 386BSD и 4.4BSD.
FreeBSD се разработва като цялостна операционна система. Това означава, че ядрото и базовите потребителски инструменти (например обвивката) се разработват от една общност. Това е една от основните разлики с GNU/Linux системите, където ядрото и всеки един инструмент се разработват отделно и накрая се пакетират заедно, като продуктът се нарича дистрибуция.
FreeBSD е считана за изключително стабилна и надеждна операционна система и се използва като сървърно решение в различни среди, система за работни станции и крайни потребители.
Архитектури
FreeBSD работи на следните процесорни архитектури:
- Intel x86
- PC-съвместими платформи (включително Xbox)
- DEC Alpha
- Sun
- UltraSPARC
- IA-64
- AMD64
- PowerPC
- NEC PC-98
- ARM
- MIPS
История и разработка
Разработката на FreeBSD започва през 1993 година, като системата е пряко базирана на 386BSD. Първата официална версия излиза в края на годината. След това обаче, поради проблеми с легализацията и правата върху кода в 386BSD, екипът решава да пренапише много от компонентите и да базира други на 4.4BSD-Lite, след което през 1995 се появява втората версия. По принцип всяка „голяма“ версия носи много промени и нови възможности. Най-забележими са те във версия 2, където за първи път се появява порт системата и система за управление на виртуална памет, и във версия 3, където се преминава към ELF формат на бинарните файлове, първи стъпки в разработката на SMP и се добавя поддръжка за 64 битови платформи. Въпреки многото критики, че всички тези нововъведения са намалили бързината и гъвкавостта на системата, това се оказва решаваща и необходима стъпка в процеса на разработка, за да може всичко да се оптимизира и подобри в клона 4.X, който се използва масово, дори години след издаването.