Хелмолд: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: ==Външни връзки== -> == Външни препратки ==
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
}}
}}


'''Хелмолд Босауски''' е [[немци|немски]] [[историк]] от [[12 век]], свещеник в [[Босау]] до [[Пльон]]. Хелмолд е приятел на двамата епископи на [[Олденбург (Холщайн)|Оленбург Холщайнски]], [[Вицелин]] (умрял [[1154]]) и [[Геролд]] (умрял [[1163]]), които развиват активна дейност по [[християнизация]]та на [[славяни]]те. Хрониките на Харолд са важен извор за бита и митологията на западните славяни.
'''Хелмолд Босауски''' е [[немци|немски]] [[историк]] от [[12 век]], свещеник в [[Босау]] до [[Пльон]]. Хелмолд е приятел на двамата епископи на [[Олденбург (Холщайн)|Оленбург Холщайнски]], [[Вицелин]] (умрял [[1154]]) и [[Геролд]] (умрял [[1163]]), които развиват активна дейност по [[християнизация]]та на [[славяни]]те. Хрониките на Харолд са важен извор за бита и митологията на [[западни славяни|западните славяни]].


==Биография==
==Биография==
Ред 17: Ред 17:
По поръка на епископ Геролд Хелмолд пише своята ''Chronica Slavorum'' (Славянска хроника) - история на завоеванието и покръщаването на [[полабски славяни|полабските славяни]] от времето на [[Карл Велики]] (около [[800]]) до [[1171]] година. Целта на хрониката е да се покаже как християнизацията и германизацията постепенно успяват да спечелят почва сред вендите, особено в източната част на Холщайн. Като пряк свидетел Хелмолд описва мисионерската дейност на Вицелин, основаването на Олденбургската епископия, преместването ѝ в [[Любек]], когато този град се превръща в по-важен търговски център от Олденбург, нарастването на германското влияние сред вендите, безмилостното им подчиняване и унищожаване, раздаването на земите им на чужди заселници - вестфалци и нидерландци. Трудът е разделен на две части - първата покрива периода до [[1168]] година, а втората продължава до [[1171]] и е писана след [[1172]] година.
По поръка на епископ Геролд Хелмолд пише своята ''Chronica Slavorum'' (Славянска хроника) - история на завоеванието и покръщаването на [[полабски славяни|полабските славяни]] от времето на [[Карл Велики]] (около [[800]]) до [[1171]] година. Целта на хрониката е да се покаже как християнизацията и германизацията постепенно успяват да спечелят почва сред вендите, особено в източната част на Холщайн. Като пряк свидетел Хелмолд описва мисионерската дейност на Вицелин, основаването на Олденбургската епископия, преместването ѝ в [[Любек]], когато този град се превръща в по-важен търговски център от Олденбург, нарастването на германското влияние сред вендите, безмилостното им подчиняване и унищожаване, раздаването на земите им на чужди заселници - вестфалци и нидерландци. Трудът е разделен на две части - първата покрива периода до [[1168]] година, а втората продължава до [[1171]] и е писана след [[1172]] година.


За по-ранните периоди Хелмолд използва църковната история на [[Адам Бременски]] и саксонските хроники за [[Хенрих IV]], както и житието на [[Вилехад]], списъкът на [[Ансагрий]], и може би също така житие на Вицелин, но резюметата му на тези трудове са несигурен източник. Но за собствения му период Хелмолд е един от най-важните исторически извори, базиран на устната информация, получена от Вицелин и Геролд. Информираността му става очевидно много по-слаба за периода след смъртта на Геролд в [[1163]].
За по-ранните периоди Хелмолд използва църковната история на [[Адам Бременски]] и саксонските хроники за [[Хенрих IV]], както и житието на [[Вилехад]], списъкът на [[Ансагрий]], и може би също така житие на Вицелин, но резюметата му на тези трудове са несигурен източник. Но за собствения му период Хелмолд е един от най-важните исторически извори, базиран на устната информация, получена от Вицелин и Геролд. Информираността му става очевидно много по-слаба за периода след смъртта на Геролд в [[1163]] година.


Достоверността на Хелмолд е оспорвана през [[19 век]] (вижте Sehirren, ''Beiträge zur Kritik holsteinischer Geschichtsquellen'', Leipzig, 1876), заради омразата му към архиепископите на [[Бремен]] и пристрастността му към собствената м епископия Олденбург-Любек, но не може да се предполага, че има целенасочено фалшифициране на факти. Хрониката е публикувана за пръв път в
Достоверността на Хелмолд е оспорвана през [[19 век]] (вижте Sehirren, ''Beiträge zur Kritik holsteinischer Geschichtsquellen'', Leipzig, 1876), заради омразата му към архиепископите на [[Бремен]] и пристрастността му към собствената му епископия Олденбург-Любек, но не може да се предполага, че има целенасочено фалшифициране на факти. Хрониката е публикувана за пръв път в
1556 във [[Франкфурт на Майн]], а по-късно в ''[[Monumenta Germaniae Historica]]: Scriptores'', XXI (1868), 11-99, и в "Script. rer. Germ."
1556 във [[Франкфурт на Майн]], а по-късно в ''[[Monumenta Germaniae Historica]]: Scriptores'', XXI (1868), 11-99, и в "Script. rer. Germ."


Версия от 22:40, 28 март 2008

Хелмолд Босауски
Helmold von Bosau
германски историк
Роден
около 1125
Починал
след 1177
РелигияКатолическа църква
Хелмолд Босауски в Общомедия

Хелмолд Босауски е немски историк от 12 век, свещеник в Босау до Пльон. Хелмолд е приятел на двамата епископи на Оленбург Холщайнски, Вицелин (умрял 1154) и Геролд (умрял 1163), които развиват активна дейност по християнизацията на славяните. Хрониките на Харолд са важен извор за бита и митологията на западните славяни.

Биография

Хелмолд израства в Холщайн и учи в Брунсвик при Геролд, бъдещия епископ на Олденбург (1139-1142). По-късно минава под опеката на Вицелин, Апостолът на вендите, първо в августинския манастир във Фалдера (около който по-късно се оформя Ноймюнстер), (1147-53), където става дякон. В 1156 Хелмолд става свещеник в Босау на Пльонското езеро.

По поръка на епископ Геролд Хелмолд пише своята Chronica Slavorum (Славянска хроника) - история на завоеванието и покръщаването на полабските славяни от времето на Карл Велики (около 800) до 1171 година. Целта на хрониката е да се покаже как християнизацията и германизацията постепенно успяват да спечелят почва сред вендите, особено в източната част на Холщайн. Като пряк свидетел Хелмолд описва мисионерската дейност на Вицелин, основаването на Олденбургската епископия, преместването ѝ в Любек, когато този град се превръща в по-важен търговски център от Олденбург, нарастването на германското влияние сред вендите, безмилостното им подчиняване и унищожаване, раздаването на земите им на чужди заселници - вестфалци и нидерландци. Трудът е разделен на две части - първата покрива периода до 1168 година, а втората продължава до 1171 и е писана след 1172 година.

За по-ранните периоди Хелмолд използва църковната история на Адам Бременски и саксонските хроники за Хенрих IV, както и житието на Вилехад, списъкът на Ансагрий, и може би също така житие на Вицелин, но резюметата му на тези трудове са несигурен източник. Но за собствения му период Хелмолд е един от най-важните исторически извори, базиран на устната информация, получена от Вицелин и Геролд. Информираността му става очевидно много по-слаба за периода след смъртта на Геролд в 1163 година.

Достоверността на Хелмолд е оспорвана през 19 век (вижте Sehirren, Beiträge zur Kritik holsteinischer Geschichtsquellen, Leipzig, 1876), заради омразата му към архиепископите на Бремен и пристрастността му към собствената му епископия Олденбург-Любек, но не може да се предполага, че има целенасочено фалшифициране на факти. Хрониката е публикувана за пръв път в 1556 във Франкфурт на Майн, а по-късно в Monumenta Germaniae Historica: Scriptores, XXI (1868), 11-99, и в "Script. rer. Germ."

Саксонският херцог, Хенрих Лъва е патрон на Хелмолд. Хрониката е продължена до 1209 от абат Арнолд Любекски.

Източици

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хелмолд&oldid=1580075“.