Текстология: Разлика между версии
м + меп |
м +Вижте също |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
== Вижте също == |
|||
* [[Археография]] |
|||
* [[Атрибуция]] |
|||
* [[Графология]] |
|||
* [[Корпусна лингвистика]] |
|||
* [[Литературна критика]] |
|||
* [[Литературознание]] |
|||
* [[Палеография]] |
|||
* [[Херменевтика]] |
|||
[[Категория:Литературознание]] |
[[Категория:Литературознание]] |
||
Версия от 13:07, 12 април 2008
Текстологията (от латински textus, „текст“ и от гръцки lógos, „слово“, „наука“) е спомагателна за литературознанието филологическа дисциплина, която се занимава с изучаването на текстове и настъпилите в тях промени, с цел датирането и установяването на точното съдържание на литературни паметници, исторически документи и други, както и установяването на авторството на анонимни творби.
Сред въпросите, на които търси отговор текстологията за изследваните текстове, са:
- текстът уникат ли е или вариант,
- оригинал или препис,
- самостоятелна творба или фрагмент от по-голямо произведение,
- на един или повече автори е дело текстът,
- автентичен или фалшифициран, и ако е фалшифициран — изцяло или отчасти.
За постигане на целите си, текстологията проследява историята на текста от създаването до окончателния му вид, като изследва естеството и причините за настъпилите промени: авторски промени за усъвършенстване на текста, редакционни промени или цензура. Способите на текстологията са както чисто филологически (сравнително изследване на творчеството на автора, неговите дневници и мемоари, преписите на произведенията му, исторически свидетелства за епохата), така и физико-химически (химически анализ, анализ с ултравиолетови, инфрачервени лъчи или лазер и други). На литературните критици, историци и теоретици текстологията дава достоверен материал за основа на техните научни търсения и хипотези. Установяването на достоверността на даден текст е необходима предпоставка и при подготовката му за публикуване (като академичен или научно-популярен текст, изцяло или частично, с или без коментари).[1]
Текстологията възниква още в древността. За първи текстологични изследвания се считат опитите на александрийските учени през епохата на елинизма (IV-I в.пр.н.е.) за установяване на текста на омировите епоси „Илиада“ и „Одисея“. С големи приноси за българската текстология са учени като Стоян Романски, Иван Дуйчев и Йордан Иванов.[2]