Генетичен дрейф: Разлика между версии
м Робот Добавяне: no:Genetisk drift |
м Робот Добавяне: hu:Genetikai sodródás |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
[[fr:Dérive génétique]] |
[[fr:Dérive génétique]] |
||
[[he:סחף גנטי]] |
[[he:סחף גנטי]] |
||
[[hu:Genetikai sodródás]] |
|||
[[ia:Deriva genetic]] |
[[ia:Deriva genetic]] |
||
[[it:Deriva genetica]] |
[[it:Deriva genetica]] |
Версия от 20:35, 16 май 2008
Генетичният дрейф представлява промяна в честотата на гените (алелите), която е случайна и няма приспособителен характер. Така, причините за генетичния дрейф не са биологични, а стохастични (т.е. вероятностни). Колкото по-малка е популацията, толкова по-силно се проявява въздействието на генетичния дрейф. Когато популацията е съставена от малък брой индивиди, алелните честоти могат да се променят поради изцяло случайни причини. Поради това в малките популации може да се установи отклонение от разпределението, очаквано според закона на Харди-Вайнберг, въпреки, че кръстосването е случайно и не действа отбор.
Вероятността за достигането на дадена честота на гените в следващото поколение в резултат на дрейфа може да се прогнозира с помощта на закономерностите на биномното разпределение. Промените в резултат на дрейфа се натрупват с времето (поколенията), като посоката на промяна в едно поколение е независима от посоката в предишното поколение. Дрейфът намалява генетичното разнообразие в популациите: след като един алел е изгубен в резултат на дрейфа, той повече не съществува в популацията (освен ако не възникне отново в резултат на мутация, или не пристигне от друга популация в резултат на миграция). Дрейфът увеличава генетичната диференциация между популациите.