Триене: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: th:แรงเสียดทาน
TXiKiBoT (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: hu:Súrlódás Промяна: ar:احتكاك
Ред 17: Ред 17:
[[Категория: Механика]]
[[Категория: Механика]]


[[ar:احتكاك (فيزياء)]]
[[ar:احتكاك]]
[[az:Sürtünmə]]
[[az:Sürtünmə]]
[[bs:Trenje]]
[[bs:Trenje]]
Ред 35: Ред 35:
[[he:חיכוך]]
[[he:חיכוך]]
[[hr:Trenje]]
[[hr:Trenje]]
[[hu:Súrlódás]]
[[id:Gaya gesek]]
[[id:Gaya gesek]]
[[it:Attrito]]
[[it:Attrito]]

Версия от 13:11, 26 май 2008

Във физиката триене се нарича тангенциалната компонента на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични деформации и нагряване.

Коефициентът на триене е число характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например ледът върху метал има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а гумата върху асфалт има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1.

В случая на сцепление Силата на триене е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:

където Ff е силата на триене, Fp е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а μf е коефициентът на триене.

При хлъзгане силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при малки скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при хлъзгане е малко по-малък от този при сцепление.

Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната посока е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката в която би тръгнало тялото ако силата на триене я нямаше.

При търкаляне също се наблюдава триене, но то нормално е с порядъци по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.