Жътва: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 03:42, 6 юни 2008

Жътвата е селскостопанска кампания по прибирането на зърнените култури.

История

В началото цялото мероприятие се е извършвало ръчно. Житните класове се отрязват посредством сърп, или кавърма, и се връзват на снопове. Следва операцията вършитба, при която се отделя зърното от класа.

През 19 век се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от двигатели с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи също става механизирано. Появяват се също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа се задвижват от парен двигател, а по-късно се транспортират от трактор, който също така ги и задвижва.

Последната операция при жътвата е отвяване на натрошените части от класа и в началото това се е извършвало като материала се изсипва от високо във ветровито време.По късно е измислена машина веялка с помощта на която зърното се е отделяло без да се налага да се чака вятър. През 1872 год. в Дебелец била изработена първата българска веялка от майстор х.Никола Самоук. През следващите години броят на веялките се увеличил значително. До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на житни култури.

Днес

Днес цялата дейност се извършва от машини, наречени комбайни. Те извършват едновременно жънене и вършеене. С тях се прибират всички зърнени култури, затова под „жътва“ днес се разбира също така и прибирането на царевицата, слънчогледа и др.

Лингвистика и преносно значение

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Жътва

Правилата за правоговор позволяват употребата на двете форми на думата: „жътва“ и „жетва“, а също така „жътвар“ и „жетвар“, но — „жъна“, а не „жена“
Думата се използва и в преносно значение като „постигам“: „жъна победи“, „жъна успехи“ и др.

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 * През [[19 век]] се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от [[двигател|двигатели]] с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи също става механизирано. Появяват се също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа се задвижват от [[парен двигател]], а по-късно се транспортират от трактор, който също така ги и задвижва.
-* Последната операция при жътвата е отвяване на натрошените части от класа и в началото това се е извършвало като материала се изсипва от високо във ветровито време.По късно е измислена машина '''веялка''' с помощта на която зърното се е отделяло без да се налага да се чака вятър. '''А по-рано през 1872 год. в Дебелец била изработена първата българска веялка от майстор х.Никола Самоук. През следващите години броят на веялките се увеличил значително. До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на [[житна култура|житни култури]].
+* Последната операция при жътвата е отвяване на натрошените части от класа и в началото това се е извършвало като материала се изсипва от високо във ветровито време.По късно е измислена машина '''веялка''' с помощта на която зърното се е отделяло без да се налага да се чака вятър. През 1872 год. в Дебелец била изработена първата българска веялка от майстор х.Никола Самоук. През следващите години броят на веялките се увеличил значително. До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на [[житна култура|житни култури]].
 == Днес ==