Глутатион: Разлика между версии
Категория:Антиоксиданти |
м Mixed words repair |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Глутатионът''' е един от основните [[антиоксиданти]] за растенията и за животните. Историята на тиоловите групи започва с изследванията на De Rey-Pailhade през 1888 година. При опитите си с дрожди и други растителни клетки той открива компонент, който спонтанно реагира с елементарна сяра и произвежда водороден сулфид (Rennenberg, 2001). Така De Rey-Pailhade открива едно от най-разпространените в природата S-съдържащи съединения и го нарича “филотион” (от гръцките думи φιλοσ – любов, и θιοη – сяра). 36 години по-късно, през 1924, това съединение е преоткрито от F.G. Hopkins и наречено от него глутатион (Barron, 1951; Meister, 1988). Най-ранните експерименти за изясняване на значението на глутатиона са направени от Rapkin през 1930, който предполага ролята му при клетъчното делене (Barron, 1951). Тези предположения се потвърждават по-късно от May и сътр. (1998). |
'''Глутатионът''' е един от основните [[антиоксиданти]] за растенията и за животните. Историята на тиоловите групи започва с изследванията на De Rey-Pailhade през 1888 година. При опитите си с дрожди и други растителни клетки той открива компонент, който спонтанно реагира с елементарна сяра и произвежда водороден сулфид (Rennenberg, 2001). Така De Rey-Pailhade открива едно от най-разпространените в природата S-съдържащи съединения и го нарича “филотион” (от гръцките думи φιλοσ – любов, и θιοη – сяра). 36 години по-късно, през 1924, това съединение е преоткрито от F.G. Hopkins и наречено от него глутатион (Barron, 1951; Meister, 1988). Най-ранните експерименти за изясняване на значението на глутатиона са направени от Rapkin през 1930, който предполага ролята му при клетъчното делене (Barron, 1951). Тези предположения се потвърждават по-късно от May и сътр. (1998). |
||
Глутатионът не е ДНК-кодирана молекула и се синтезира с помощта на ензими в двустепенен, АТФ-зависим процес. |
Глутатионът не е ДНК-кодирана молекула и се синтезира с помощта на ензими в двустепенен, АТФ-зависим процес. |
||
Физиологична функция на |
Физиологична функция на глутатиона: |
||
1. Антиоксидант - участва в глутатион-[[аскорбатната]] совалка. Неутрализира водородния пероксид. Също така директно обезврежда активни кислородни форми с помощта на ензима глутатион пероксидаза и глутатион S-трансфераза. |
1. Антиоксидант - участва в глутатион-[[аскорбатната]] совалка. Неутрализира водородния пероксид. Също така директно обезврежда активни кислородни форми с помощта на ензима глутатион пероксидаза и глутатион S-трансфераза. |
||
2. Обезврежда ксенобиотици (неразтворими, токсични за клетката вещества с различен произход: пестициди, тежки метали и т.н.), чрез реакции на конюгация, при което те се превръщат в нетоксични водоразтворими продукти, които се изхвърлят от клетките. Участва ензима глутатион S-трансфераза. |
2. Обезврежда ксенобиотици (неразтворими, токсични за клетката вещества с различен произход: пестициди, тежки метали и т.н.), чрез реакции на конюгация, при което те се превръщат в нетоксични водоразтворими продукти, които се изхвърлят от клетките. Участва ензима глутатион S-трансфераза. |
||
Версия от 10:10, 8 юни 2008
Глутатионът е един от основните антиоксиданти за растенията и за животните. Историята на тиоловите групи започва с изследванията на De Rey-Pailhade през 1888 година. При опитите си с дрожди и други растителни клетки той открива компонент, който спонтанно реагира с елементарна сяра и произвежда водороден сулфид (Rennenberg, 2001). Така De Rey-Pailhade открива едно от най-разпространените в природата S-съдържащи съединения и го нарича “филотион” (от гръцките думи φιλοσ – любов, и θιοη – сяра). 36 години по-късно, през 1924, това съединение е преоткрито от F.G. Hopkins и наречено от него глутатион (Barron, 1951; Meister, 1988). Най-ранните експерименти за изясняване на значението на глутатиона са направени от Rapkin през 1930, който предполага ролята му при клетъчното делене (Barron, 1951). Тези предположения се потвърждават по-късно от May и сътр. (1998). Глутатионът не е ДНК-кодирана молекула и се синтезира с помощта на ензими в двустепенен, АТФ-зависим процес. Физиологична функция на глутатиона: 1. Антиоксидант - участва в глутатион-аскорбатната совалка. Неутрализира водородния пероксид. Също така директно обезврежда активни кислородни форми с помощта на ензима глутатион пероксидаза и глутатион S-трансфераза. 2. Обезврежда ксенобиотици (неразтворими, токсични за клетката вещества с различен произход: пестициди, тежки метали и т.н.), чрез реакции на конюгация, при което те се превръщат в нетоксични водоразтворими продукти, които се изхвърлят от клетките. Участва ензима глутатион S-трансфераза. 3. Резервна форма на редуцирана сяра.
