Триене: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TXiKiBoT (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: lv:Berze
[[Категория: Приложна механика
Ред 15: Ред 15:
При търкаляне също се наблюдава триене, но то нормално е с [[порядък|порядъци]] по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.
При търкаляне също се наблюдава триене, но то нормално е с [[порядък|порядъци]] по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.


[[Категория: Механика]]
[[Категория: Приложна механика]]


[[ar:احتكاك]]
[[ar:احتكاك]]

Версия от 13:24, 11 юни 2008

Във физиката триене се нарича тангенциалната компонента на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични деформации и нагряване.

Коефициентът на триене е число характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например ледът върху метал има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а гумата върху асфалт има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1.

В случая на сцепление Силата на триене е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:

където Ff е силата на триене, Fp е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а μf е коефициентът на триене.

При хлъзгане силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при малки скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при хлъзгане е малко по-малък от този при сцепление.

Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната посока е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката в която би тръгнало тялото ако силата на триене я нямаше.

При търкаляне също се наблюдава триене, но то нормално е с порядъци по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.