Иван Касабов (революционер): Разлика между версии
роден- умрял |
+ |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Иван Христов Касабов''' е [[България|български]] [[революционер]], [[юрист]] и [[публицист]]. Той е един от водачите на [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет]] в [[Букурещ]] (1866-1868). От 1884 е действителен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно друженство]]. |
'''Иван Христов Касабов''' е [[България|български]] [[революционер]], [[юрист]] и [[публицист]]. Той е един от водачите на [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет]] в [[Букурещ]] (1866-1868). От 1884 г. е действителен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно друженство]]. |
||
Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Учи в известната "[[даскалоливница]]" в [[Елена]] при [[Иван Момчилов]], а по-късно в [[Белград]], където следва [[право]]. В началото на 60-те години на [[XIX век]] се сближава с [[Георги Раковски]] и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник „Дунавски лебед“ и се включва активно в организирането на [[Първа българска легия|Първата българска легия]]. След провала на легията заминава във [[Виена]], където завършва право. По-късно се установява в [[Румъния]]. Там учителства и практикува [[адвокат]]ската си професия. |
|||
В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „Народност“, активен участник в „[[Българско общество|Българското общество]]“ и „[[Млада България]]“. Със създаването на [[БРЦК]] той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в [[Букурещ]] помага нерядко на преследвани от румънската полиция български [[хъшове]]. Умира в София през 1911 г. |
|||
{{DEFAULTSORT:Касабов, Иван}} |
{{DEFAULTSORT:Касабов, Иван}} |
||
[[Категория:Български революционери]] |
[[Категория:Български революционери]] |
||
[[Категория:Академици на БАН]] |
[[Категория:Академици на БАН]] |
||
{{българи-мъниче}} |
|||
Версия от 13:48, 27 юни 2008
| Иван Касабов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Иван Христов Касабов е български революционер, юрист и публицист. Той е един от водачите на Тайния централен български комитет в Букурещ (1866-1868). От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно друженство.
Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Учи в известната "даскалоливница" в Елена при Иван Момчилов, а по-късно в Белград, където следва право. В началото на 60-те години на XIX век се сближава с Георги Раковски и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник „Дунавски лебед“ и се включва активно в организирането на Първата българска легия. След провала на легията заминава във Виена, където завършва право. По-късно се установява в Румъния. Там учителства и практикува адвокатската си професия.
В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „Народност“, активен участник в „Българското общество“ и „Млада България“. Със създаването на БРЦК той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в Букурещ помага нерядко на преследвани от румънската полиция български хъшове. Умира в София през 1911 г.