Белослава Асенина: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
През 1243 г. Стефан Владислав е детрониран от брат си Стефан Урош I, а Белослава търси убежище в [[Дубровник|Дубровнишката република]]. <ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref> Явно българката е представлявала сериозна опасност за властта на новия сръбски крал. Той настоял пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. В отговор градската управа се ангажирала с писмена клетва, че кралицата няма "''...нито по море, нито по суша, нито през Босна...''" да се завръща в Сърбия, че няма "''... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош...''" <ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref>. Конфликатът между Стефан Владислав и Урош скоро е уреден. Стефан Владислав се отказва от престола, но получава обширни владения в сръбското Приморие. Той и Белослава дори запазват кралските си титли. Скоро след това Белослава зе завръща в Сърбия и заема полагащото й се място сред сръбския елит.<ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref> |
През 1243 г. Стефан Владислав е детрониран от брат си Стефан Урош I, а Белослава търси убежище в [[Дубровник|Дубровнишката република]]. <ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref> Явно българката е представлявала сериозна опасност за властта на новия сръбски крал. Той настоял пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. В отговор градската управа се ангажирала с писмена клетва, че кралицата няма "''...нито по море, нито по суша, нито през Босна...''" да се завръща в Сърбия, че няма "''... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош...''" <ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref>. Конфликатът между Стефан Владислав и Урош скоро е уреден. Стефан Владислав се отказва от престола, но получава обширни владения в сръбското Приморие. Той и Белослава дори запазват кралските си титли. Скоро след това Белослава зе завръща в Сърбия и заема полагащото й се място сред сръбския елит.<ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref> |
||
==Източник== |
|||
<references/> |
|||
[[Категория:Български княгини]] |
[[Категория:Български княгини]] |
||
[[Категория:Кралици]] |
[[Категория:Кралици]] |
||
Версия от 08:21, 14 юли 2008
| Белослава | |
| сръбска кралица | |
| Родена |
преди 1221 г.
|
|---|---|
| Починала | след 1285 г.
? |
| Семейство | |
| Род | Асеневци |
| Баща | Иван Асен II |
| Майка | Анна |
| Братя/сестри | Мария Асенина Комнина Тамара Асенина Елена Асенина Коломан І Асен Михаил II Асен Мария Асенина Анна-Теодора Асенина |
| Съпруг | Стефан Владислав |
Белослава е българска княгиня и кралица на Сърбия, съпруга на крал Стефан Владислав I.
Белослава е дъщеря на българския цар Иван Асен II от първата му съпруга Анна, от която Иван Асен II има още една дъщеря - Мария. Тъй като Анна така и не е призната за законна съпруга на царя, Белослава и сестра й се считат за незаконни дъщери на цар Иван Асен II. Царският произход на Белослва и Мария обаче не е поставен под съмнение и е оценен високо, тъй като и двете княгини са определени за съпруги на лица с висок аристократичен статус в съседните на България страни, с които Иван Асен II цели да уреди отношенията си. Така Белослава е омъжена за сръбския крал Стефан Владислав I. Този брак на българската княгиня станал гарант за добросъседските отношения между България и Сърбия.
Белослава ражда на крал Стефан Владислав три деца:
- Стефан (?-1281)
- Деса, жупан
- дъщеря, чието име е неизвестно.
През 1243 г. Стефан Владислав е детрониран от брат си Стефан Урош I, а Белослава търси убежище в Дубровнишката република. [1] Явно българката е представлявала сериозна опасност за властта на новия сръбски крал. Той настоял пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. В отговор градската управа се ангажирала с писмена клетва, че кралицата няма "...нито по море, нито по суша, нито през Босна..." да се завръща в Сърбия, че няма "... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош..." [1]. Конфликатът между Стефан Владислав и Урош скоро е уреден. Стефан Владислав се отказва от престола, но получава обширни владения в сръбското Приморие. Той и Белослава дори запазват кралските си титли. Скоро след това Белослава зе завръща в Сърбия и заема полагащото й се място сред сръбския елит.[1]