Белослава Асенина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
| починал-дата= след 1285 г.
| починал-дата= след 1285 г.
| починал-място= ?
| починал-място= ?
}}'''Белослава''' е ''българска княгиня'' и ''кралица на [[Сърбия]]'', съпруга на [[крал]] [[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]].
}}'''Белослава''' е [[България|българска]] княгиня и [[Крал|кралица]] на [[Сърбия]], съпруга на [[крал]] [[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]].


'''Белослава''' е дъщеря на българския [[цар]] [[Иван Асен II]] от първата му съпруга [[Анна]], от която [[Иван Асен II]] има още една дъщеря - [[Мария Асенина Комнина|Мария]]. Тъй като Анна така и не е призната за законна съпруга на царя, Белослава и сестра й се считат за незаконни дъщери на цар [[Иван Асен II]]. Царският произход на Белослва и Мария обаче не е поставен под съмнение и е оценен високо, тъй като и двете ''княгини'' са определени за съпруги на лица с висок аристократичен статус в съседните на [[България]] страни, с които [[Иван Асен II]] цели да уреди отношенията си. Така Белослава е омъжена за сръбския крал [[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]]. Този брак на българската княгиня станал гарант за добросъседските отношения между [[Търновско царство|България]] и [[Рашка (държава)|Сърбия]].
'''Белослава''' е дъщеря на българския [[Цар|цар]] [[Иван Асен II]] от първата му съпруга [[Анна]], от която [[Иван Асен II]] има още една дъщеря - [[Мария Асенина Комнина|Мария]]. Тъй като Анна така и не е призната за законна съпруга на царя, Белослава и сестра й се считат за незаконни дъщери на цар [[Иван Асен II]]. Царският произход на Белослва и Мария обаче не е поставен под съмнение и е оценен високо, тъй като и двете ''княгини'' са определени за съпруги на лица с висок аристократичен статус в съседните на [[България]] страни, с които [[Иван Асен II]] цели да уреди отношенията си. Така Белослава е омъжена за сръбския крал [[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]]. Този брак на българската княгиня станал гарант за добросъседските отношения между [[Търновско царство|България]] и [[Рашка (държава)|Сърбия]].


'''Белослава''' ражда на '''крал Стефан Владислав''' три деца:
'''Белослава''' ражда на '''крал Стефан Владислав''' три деца:

Версия от 19:45, 14 юли 2008

Белослава
сръбска кралица
Родена
преди 1221 г.
Починала
след 1285 г.
?
Семейство
РодАсеневци
БащаИван Асен II
МайкаАнна
Братя/сестриМария Асенина Комнина
Тамара Асенина
Елена Асенина
Коломан І Асен
Михаил II Асен
Мария Асенина
Анна-Теодора Асенина
СъпругСтефан Владислав

Белослава е българска княгиня и кралица на Сърбия, съпруга на крал Стефан Владислав I.

Белослава е дъщеря на българския цар Иван Асен II от първата му съпруга Анна, от която Иван Асен II има още една дъщеря - Мария. Тъй като Анна така и не е призната за законна съпруга на царя, Белослава и сестра й се считат за незаконни дъщери на цар Иван Асен II. Царският произход на Белослва и Мария обаче не е поставен под съмнение и е оценен високо, тъй като и двете княгини са определени за съпруги на лица с висок аристократичен статус в съседните на България страни, с които Иван Асен II цели да уреди отношенията си. Така Белослава е омъжена за сръбския крал Стефан Владислав I. Този брак на българската княгиня станал гарант за добросъседските отношения между България и Сърбия.

Белослава ражда на крал Стефан Владислав три деца:

  • Стефан (?-1281)
  • Деса, жупан
  • дъщеря, чието име е неизвестно.

През 1243 г. Стефан Владислав е детрониран от брат си Стефан Урош I, а Белослава търси убежище в Дубровнишката република. [1] Явно българката е представлявала сериозна опасност за властта на новия сръбски крал. Той настоял пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. В отговор градската управа се ангажирала с писмена клетва, че кралицата няма "...нито по море, нито по суша, нито през Босна..." да се завръща в Сърбия, че няма "... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош..." [1]. Конфликатът между Стефан Владислав и Урош скоро е уреден. Стефан Владислав се отказва от престола, но получава обширни владения в сръбското Приморие. Той и Белослава дори запазват кралските си титли. Скоро след това Белослава зе завръща в Сърбия и заема полагащото й се място сред сръбския елит.[1]

Източник

  1. а б в Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.