Вояджър (програма): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 4: | Ред 4: | ||
:''[[Вояджър Марс (програма)|Вояджър]] е името на спряна през [[1968]] г. програма за изследване на [[Марс (планета)|Марс]] с автоматични апарати.'' |
:''[[Вояджър Марс (програма)|Вояджър]] е името на спряна през [[1968]] г. програма за изследване на [[Марс (планета)|Марс]] с автоматични апарати.'' |
||
'''Програмата Вояджър''' включва два автоматични [[космически апарат|космически апарати]] [[Вояджър 1]] и [[Вояджър 2]] изстреляни през [[1977]] г. с цел изследване на |
'''Програмата Вояджър''' включва два автоматични [[космически апарат|космически апарати]] [[Вояджър 1]] и [[Вояджър 2]] изстреляни през [[1977]] г. с цел изследване на външните планети-гиганти. Създадени от [[JPL]] към [[Калифорнийски технологичен институт|Калифорнийския технологичен институт]] със средства на [[НАСА]]. Апаратите използват удобното взаимно разположение на планетите, позволяващо икономично достигане до далечните планети от [[Слънчева система|Слънчевата система]] — [[Уран (планета)|Уран]] и [[Нептун (планета)|Нептун]]. |
||
Първоначално двата апарата са замисляни като продължение на програмата [[Маринър]] — [[Маринър 11]] и [[Маринър 12]]. Мисията им |
Първоначално двата апарата са замисляни като продължение на програмата [[Маринър]] — [[Маринър 11]] и [[Маринър 12]]. Мисията им била известна под името „Маринър Юпитер-Сатурн“, но впоследствие променена на „Вояджър“ |
||
Програмата Вояджър е опростена поради бюджетни съкращения версия на планирана за края на 60-те и началото на 70-те години на [[20 век]] програма за посещение и изследване на всички външни планети от [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Вояджър осъществява всички поставени цели, без изследването на [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]], въпреки ограниченията в конструкцията на апаратите. |
|||
[[Вояджър 1]] и [[Вояджър 2]] |
[[Вояджър 1]] и [[Вояджър 2]] изпращат значително количество данни за [[газов гигант|газовите гиганти]] в Слънчевата система. Използвани са и за установяване на вътрешна граница на орбитата на хипотетичната [[транс-плутонова планета]]. ([[Планета X]]) |
||
През 90-те години апаратите Вояджър задминават по-бавно движещия се [[Пионер 10]] и стават най-отдалечените от [[Земя (планета)|Земята]] обекти |
През 90-те години апаратите Вояджър задминават по-бавно движещия се [[Пионер 10]] и стават най-отдалечените от [[Земя (планета)|Земята]] обекти създадени от човека, и вероятно ще останат още дълги години. Вояджър 1 и Пионер 10 са и най-отдалечените един от друг изкуствени обекти понеже се отдалечават от Слънчевата система в почти противоположни посоки. |
||
[[Картинка:Voyager 1 entering heliosheath region.jpg|thumb|right|За Вояджър 1 се счита че е преминал през [[граничен шок|граничния шок]] в края на 2004 г.]] |
[[Картинка:Voyager 1 entering heliosheath region.jpg|thumb|right|За Вояджър 1 се счита че е преминал през [[граничен шок|граничния шок]] в края на 2004 г.]] |
||
Поддържа се периодичен контакт с двата апарата и се извършват наблюдения на условията във външните части на Слънчевата система. [[Радиоизотопен термоелектричен генератор|РТГ]] на апаратите и [[термодвойка|термодвойките]] им все още произвеждат електроенергия |
Поддържа се периодичен контакт с двата апарата и се извършват наблюдения на условията във външните части на Слънчевата система. [[Радиоизотопен термоелектричен генератор|РТГ]] на апаратите и [[термодвойка|термодвойките]] им все още произвеждат електроенергия и учените считат че Вояджър ще достигнат до [[хелиопауза]]та. Все още няма ясни доказателства за нейното пресичане, въпреки някои предварителни резултати от [[2003]] г. |
||
Поради бюджетни съкращения е вероятно |
Поради бюджетни съкращения е вероятно сондите да бъдат изоставени през октомври [[2005]] г., заедно с апарата [[Юлисий (мисия)|Юлисий]]. |
||
== Устройство и оборудване на апаратите == |
== Устройство и оборудване на апаратите == |
||
Вояджър 1 и Вояджър 2 са идентични |
Вояджър 1 и Вояджър 2 са идентични, със стабилизация по трите оси и използващи [[звездна навигация|звездна]] и [[жироскоп|жироскопна]] [[навигация]]. Поддържането на ориентацията е важно за правилното насочване на главната [[антена]] към [[Земя (планета)|Земята]] за приемане на команди и предаване на данни. |
||
Оборудването се състои от 10 основни инструмента, плюс експериментите с главната антена. |
|||
Към [[2005]] г. апаратът |
Към [[2005]] г. апаратът има мощност за захранване само на 5 инструмента, въпреки че още два събират данни. |
||
'''Полетната система''' представлява осем канална [[магнитна лента]] записваща цифрова информация |
'''Полетната система''' представлява осем канална [[магнитна лента]] записваща цифрова информация в процеса по събиране и предаване на данни от инструментите. Използва се за запис на информационния поток от '''[[Плазма|Плазмената]] подсистема''', който бива изпращан към Земята на всеки 6 месеца. |
||
'''Визуалната система''' се състои от широкоъгълна и тясноъгълна камери, подобрени конкструкции |
'''Визуалната система''' се състои от широкоъгълна и тясноъгълна камери, подобрени конкструкции на бавно сканиращите [[видикон]]и на борда на апаратите [[Маринър]]. Тясноъгълната камера се състои от две телевизионни камери, всяка снабдена с 8 филтъра на управляем диск пред обектива. Едната камера има широкоъгълна [[леща (оптика)|леща]] с разделителна способност от 200 мм с апертура от f/3, а другата — с разделителна способност от 1500 мм и тясноъгълна леща с апертура f/8,5.Камерите са управлявани от [[компютър]]а на '''полетната система'''. |
||
'''Система за компютърно управление''' осигурява контролни и командни функции като кодиране/декодиране на информацията при предаване/получаване, корекция на грешки и установяване на повреди по апарата, управление на антената и поддръжка на списък от задачи за апарата. |
'''Система за компютърно управление''' осигурява контролни и командни функции като кодиране/декодиране на информацията при предаване/получаване, корекция на грешки и установяване на повреди по апарата, управление на антената и поддръжка на списък от задачи за апарата. |
||
'''Система за |
'''Система за поддържане на ориентацията''' изпълнява маневри за насочване на главната антена на апарата към Земята и управлява положението на платформата с другите инструменти. |
||
За предаване на данни към |
За предаване на данни към Вояджър се използва [[S-лента]]та със скорост 16 [[бита в секунда|бита/с]]. [[X-лента]]та се използва от апарата за изпращане на [[телеметрия]] към Земята с номинална скорост от 160 бита/с, и 1,4 килобита/с при възпроизвеждане на данните от плазмения експеримент. При нормално функциониране на апарата комуникацията се осъществява с основната 3,7 метрова антена. |
||
[[Електрическа енергия|Електрическата енергия]] на борда се генерира от три [[Радиоизотопен термоелектричен генератор|РТГ]]. Към [[2005]] г. те все още генерират около [[315 ват| |
[[Електрическа енергия|Електрическата енергия]] на борда се генерира от три [[Радиоизотопен термоелектричен генератор|РТГ]]. Към [[2005]] г. те все още генерират около [[315 ват|Вт]] мощност за всеки един от апаратите. Понеже с течение на времето мощността на РТГ намалява, се налага изключването на системи с цел икономии на енергия,но по този начин апаратът губи от първоначалните си възможности. |
||
Към 2005 г. целият Вояджър 2 и платформата с инструменти на Вояджър 1 са изключени. '''Ултравиолетивият спектрометър''' [http://voyager.jpl.nasa.gov/spacecraft/instruments_uvs.html] на Вояджър 1 е изключен през 2003 г. За жироскопичните операции на Вояджър 1 и 2 с цел измерване на магнитното поле около апарата се предвижда да бъдат прекратени през [[2011]] и [[2010]] г. съответно. |
Към 2005 г. целият Вояджър 2 и платформата с инструменти на Вояджър 1 са изключени. '''Ултравиолетивият спектрометър''' [http://voyager.jpl.nasa.gov/spacecraft/instruments_uvs.html] на Вояджър 1 е изключен през 2003 г. За жироскопичните операции на Вояджър 1 и 2 с цел измерване на магнитното поле около апарата се предвижда да бъдат прекратени през [[2011]] и [[2010]] г. съответно. |
||
Ред 43: | Ред 43: | ||
Двата апарата имат възможност за извършване на наблюдения и запазват почти пълна функционалност. За източниците им на енергия и горивото необходимо за поддръжка на ориентацията се счита че ще бъдат достатъчни до [[2020]] г. |
Двата апарата имат възможност за извършване на наблюдения и запазват почти пълна функционалност. За източниците им на енергия и горивото необходимо за поддръжка на ориентацията се счита че ще бъдат достатъчни до [[2020]] г. |
||
Генераторите на апаратите работят с [[плутоний]], чийто [[радиоактивен разпад|разпад]] води до отделянето на [[топлина]], част от която |
Генераторите на апаратите работят с [[плутоний]], чийто [[радиоактивен разпад|разпад]] води до отделянето на [[топлина]], част от която чрез [[термодвойка]] се превъръща в [[електрическа енергия]]. При конструирането си те са предоставяли около 470 Вт енергия при 30 [[волта|В]] [[прав ток]]. Използваният [[плутоний-238]] има [[период на полуразпад]] от 85 години, като по този начин годишно произвежданата мощност намалява с 0,81%. От друга страна ефективността на термодвойката също намалява и към [[2001]] г. тя работи на 80% от първоначалния си капацитет. |
||
== Златната плоча == |
== Златната плоча == |
||
Ред 52: | Ред 52: | ||
''Вояджър 1'' носи златна [[грамофонна плоча|плоча]], съдържаща снимки и звуци от [[Земя (планета)|Земята]], инструкции за просвирване на плочата и указател за положението на Земята в галактиката. Целта на плочата е запазване за поколенията на част от земното наследство и достижения, както и като съобщение до [[извънземна цивилизация|извънземни цивилизации]]. |
''Вояджър 1'' носи златна [[грамофонна плоча|плоча]], съдържаща снимки и звуци от [[Земя (планета)|Земята]], инструкции за просвирване на плочата и указател за положението на Земята в галактиката. Целта на плочата е запазване за поколенията на част от земното наследство и достижения, както и като съобщение до [[извънземна цивилизация|извънземни цивилизации]]. |
||
Съдъжанието на плочата е подбрано от комитет с председател [[Карл Сейгън]]. |
Съдъжанието на плочата е подбрано от комитет с председател [[Карл Сейгън]]. Тя включва и песента „[[Излел е Делю хайдутин]]“ на [[Валя Балканска]]. |
||
== Виж още == |
== Виж още == |
Версия от 05:32, 28 юли 2008
Програмата Вояджър включва два автоматични космически апарати Вояджър 1 и Вояджър 2 изстреляни през 1977 г. с цел изследване на външните планети-гиганти. Създадени от JPL към Калифорнийския технологичен институт със средства на НАСА. Апаратите използват удобното взаимно разположение на планетите, позволяващо икономично достигане до далечните планети от Слънчевата система — Уран и Нептун.
Първоначално двата апарата са замисляни като продължение на програмата Маринър — Маринър 11 и Маринър 12. Мисията им била известна под името „Маринър Юпитер-Сатурн“, но впоследствие променена на „Вояджър“
Програмата Вояджър е опростена поради бюджетни съкращения версия на планирана за края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век програма за посещение и изследване на всички външни планети от Слънчевата система. Вояджър осъществява всички поставени цели, без изследването на Плутон, въпреки ограниченията в конструкцията на апаратите.
Вояджър 1 и Вояджър 2 изпращат значително количество данни за газовите гиганти в Слънчевата система. Използвани са и за установяване на вътрешна граница на орбитата на хипотетичната транс-плутонова планета. (Планета X)
През 90-те години апаратите Вояджър задминават по-бавно движещия се Пионер 10 и стават най-отдалечените от Земята обекти създадени от човека, и вероятно ще останат още дълги години. Вояджър 1 и Пионер 10 са и най-отдалечените един от друг изкуствени обекти понеже се отдалечават от Слънчевата система в почти противоположни посоки.
Поддържа се периодичен контакт с двата апарата и се извършват наблюдения на условията във външните части на Слънчевата система. РТГ на апаратите и термодвойките им все още произвеждат електроенергия и учените считат че Вояджър ще достигнат до хелиопаузата. Все още няма ясни доказателства за нейното пресичане, въпреки някои предварителни резултати от 2003 г.
Поради бюджетни съкращения е вероятно сондите да бъдат изоставени през октомври 2005 г., заедно с апарата Юлисий.
Устройство и оборудване на апаратите
Вояджър 1 и Вояджър 2 са идентични, със стабилизация по трите оси и използващи звездна и жироскопна навигация. Поддържането на ориентацията е важно за правилното насочване на главната антена към Земята за приемане на команди и предаване на данни.
Оборудването се състои от 10 основни инструмента, плюс експериментите с главната антена.
Към 2005 г. апаратът има мощност за захранване само на 5 инструмента, въпреки че още два събират данни.
Полетната система представлява осем канална магнитна лента записваща цифрова информация в процеса по събиране и предаване на данни от инструментите. Използва се за запис на информационния поток от Плазмената подсистема, който бива изпращан към Земята на всеки 6 месеца.
Визуалната система се състои от широкоъгълна и тясноъгълна камери, подобрени конкструкции на бавно сканиращите видикони на борда на апаратите Маринър. Тясноъгълната камера се състои от две телевизионни камери, всяка снабдена с 8 филтъра на управляем диск пред обектива. Едната камера има широкоъгълна леща с разделителна способност от 200 мм с апертура от f/3, а другата — с разделителна способност от 1500 мм и тясноъгълна леща с апертура f/8,5.Камерите са управлявани от компютъра на полетната система.
Система за компютърно управление осигурява контролни и командни функции като кодиране/декодиране на информацията при предаване/получаване, корекция на грешки и установяване на повреди по апарата, управление на антената и поддръжка на списък от задачи за апарата.
Система за поддържане на ориентацията изпълнява маневри за насочване на главната антена на апарата към Земята и управлява положението на платформата с другите инструменти.
За предаване на данни към Вояджър се използва S-лентата със скорост 16 бита/с. X-лентата се използва от апарата за изпращане на телеметрия към Земята с номинална скорост от 160 бита/с, и 1,4 килобита/с при възпроизвеждане на данните от плазмения експеримент. При нормално функциониране на апарата комуникацията се осъществява с основната 3,7 метрова антена.
Електрическата енергия на борда се генерира от три РТГ. Към 2005 г. те все още генерират около Вт мощност за всеки един от апаратите. Понеже с течение на времето мощността на РТГ намалява, се налага изключването на системи с цел икономии на енергия,но по този начин апаратът губи от първоначалните си възможности.
Към 2005 г. целият Вояджър 2 и платформата с инструменти на Вояджър 1 са изключени. Ултравиолетивият спектрометър [1] на Вояджър 1 е изключен през 2003 г. За жироскопичните операции на Вояджър 1 и 2 с цел измерване на магнитното поле около апарата се предвижда да бъдат прекратени през 2011 и 2010 г. съответно.
Двата апарата имат възможност за извършване на наблюдения и запазват почти пълна функционалност. За източниците им на енергия и горивото необходимо за поддръжка на ориентацията се счита че ще бъдат достатъчни до 2020 г.
Генераторите на апаратите работят с плутоний, чийто разпад води до отделянето на топлина, част от която чрез термодвойка се превъръща в електрическа енергия. При конструирането си те са предоставяли около 470 Вт енергия при 30 В прав ток. Използваният плутоний-238 има период на полуразпад от 85 години, като по този начин годишно произвежданата мощност намалява с 0,81%. От друга страна ефективността на термодвойката също намалява и към 2001 г. тя работи на 80% от първоначалния си капацитет.
Златната плоча
Вояджър 1 носи златна плоча, съдържаща снимки и звуци от Земята, инструкции за просвирване на плочата и указател за положението на Земята в галактиката. Целта на плочата е запазване за поколенията на част от земното наследство и достижения, както и като съобщение до извънземни цивилизации.
Съдъжанието на плочата е подбрано от комитет с председател Карл Сейгън. Тя включва и песента „Излел е Делю хайдутин“ на Валя Балканска.
Виж още
- Стартрек: Филмът - научнофантастичен филм, описващ извънземна цивилизация намерила кораба Вояджър 6.
- Стартрек: Вояджър - телевизионно шоу.
Външни препратки
- Шаблон:En икона Страница на НАСА за Вояджър
- Шаблон:En икона Хронология на Вояджър
- Шаблон:En икона Позиции и диаграми на апарати напуснали Слънчевата система
- Шаблон:En икона Вояджър 1 и 2 и шест сатурнови спътника
- Шаблон:En икона Информация за мисията
|