Вояджър (програма): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
:''[[Вояджър Марс (програма)|Вояджър]] е името на спряна през [[1968]] г. програма за изследване на [[Марс (планета)|Марс]] с автоматични апарати.''
:''[[Вояджър Марс (програма)|Вояджър]] е името на спряна през [[1968]] г. програма за изследване на [[Марс (планета)|Марс]] с автоматични апарати.''


'''Програмата Вояджър''' включва два автоматични [[космически апарат|космически апарати]] [[Вояджър 1]] и [[Вояджър 2]] изстреляни през [[1977]] г. с цел изследване на [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и [[Сатурн (планета)|Сатурн]]. Създадени от [[JPL]] към [[Калифорнийски технологичен институт|Калифорнийския технологичен институт]] със средства на [[НАСА]]. Апаратите се възползват от удобното взаимно разположение на планетите, позволяващо икономично достигане до външните планети от [[Слънчева система|Слънчевата система]] — [[Уран (планета)|Уран]] и [[Нептун (планета)|Нептун]].
'''Програмата Вояджър''' включва два автоматични [[космически апарат|космически апарати]] [[Вояджър 1]] и [[Вояджър 2]] изстреляни през [[1977]] г. с цел изследване на външните планети-гиганти. Създадени от [[JPL]] към [[Калифорнийски технологичен институт|Калифорнийския технологичен институт]] със средства на [[НАСА]]. Апаратите използват удобното взаимно разположение на планетите, позволяващо икономично достигане до далечните планети от [[Слънчева система|Слънчевата система]] — [[Уран (планета)|Уран]] и [[Нептун (планета)|Нептун]].


Първоначално двата апарата са замисляни като продължение на програмата [[Маринър]] — [[Маринър 11]] и [[Маринър 12]]. Мисията им е била известна под името „Маринър Юпитер-Сатурн“, но впоследствие променена на „Вояджър“
Първоначално двата апарата са замисляни като продължение на програмата [[Маринър]] — [[Маринър 11]] и [[Маринър 12]]. Мисията им била известна под името „Маринър Юпитер-Сатурн“, но впоследствие променена на „Вояджър“


Мисията Вояджър е опростена поради бюджетни съкращения версия на планирана през края на 60-те и началото на 70-те години на [[20 век]] програма за посещение и изследване на всички външни планети от [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Вояджър осъществява всички поставени цели, без изследването на [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]], въпреки ограниченията в конструкцията на апаратите.
Програмата Вояджър е опростена поради бюджетни съкращения версия на планирана за края на 60-те и началото на 70-те години на [[20 век]] програма за посещение и изследване на всички външни планети от [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Вояджър осъществява всички поставени цели, без изследването на [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]], въпреки ограниченията в конструкцията на апаратите.


[[Вояджър 1]] и [[Вояджър 2]] разкриват значително количество данни за [[газов гигант|газовите гиганти]] в Слънчевата система. Използвани са и за установяване на вътрешна граница на орбитата на хипотетичната [[транс-плутонова планета]]. ([[Планета X]])
[[Вояджър 1]] и [[Вояджър 2]] изпращат значително количество данни за [[газов гигант|газовите гиганти]] в Слънчевата система. Използвани са и за установяване на вътрешна граница на орбитата на хипотетичната [[транс-плутонова планета]]. ([[Планета X]])


През 90-те години апаратите Вояджър задминават по-бавно движещия се [[Пионер 10]] и стават най-отдалечените от [[Земя (планета)|Земята]] обекти с човешки произход, и вероятно ще останат още дълги години. Вояджър 1 и Пионер 10 са и най-отдалечените един от друг обекти с човешки произход понеже се отдалечават от Слънчевата система в почти противоположни посоки.
През 90-те години апаратите Вояджър задминават по-бавно движещия се [[Пионер 10]] и стават най-отдалечените от [[Земя (планета)|Земята]] обекти създадени от човека, и вероятно ще останат още дълги години. Вояджър 1 и Пионер 10 са и най-отдалечените един от друг изкуствени обекти понеже се отдалечават от Слънчевата система в почти противоположни посоки.


[[Картинка:Voyager 1 entering heliosheath region.jpg|thumb|right|За Вояджър 1 се счита че е преминал през [[граничен шок|граничния шок]] в края на 2004 г.]]
[[Картинка:Voyager 1 entering heliosheath region.jpg|thumb|right|За Вояджър 1 се счита че е преминал през [[граничен шок|граничния шок]] в края на 2004 г.]]


Поддържа се периодичен контакт с двата апарата и се извършват наблюдения на условията във външните части на Слънчевата система. [[Радиоизотопен термоелектричен генератор|РТГ]] на апаратите и [[термодвойка|термодвойките]] им все още произвеждат електроенергия, като по този начин учените считат че те ще достигнат до [[хелиопауза]]та. Все още няма ясни доказателства за нейното пресичане, въпреки някои предварителни резултати от [[2003]] г.
Поддържа се периодичен контакт с двата апарата и се извършват наблюдения на условията във външните части на Слънчевата система. [[Радиоизотопен термоелектричен генератор|РТГ]] на апаратите и [[термодвойка|термодвойките]] им все още произвеждат електроенергия и учените считат че Вояджър ще достигнат до [[хелиопауза]]та. Все още няма ясни доказателства за нейното пресичане, въпреки някои предварителни резултати от [[2003]] г.


Поради бюджетни съкращения е вероятно апаратите да бъдат изоставени през октомври [[2005]] г., заедно с апарата [[Юлисий (мисия)|Юлисий]].
Поради бюджетни съкращения е вероятно сондите да бъдат изоставени през октомври [[2005]] г., заедно с апарата [[Юлисий (мисия)|Юлисий]].


== Устройство и оборудване на апаратите ==
== Устройство и оборудване на апаратите ==
Вояджър 1 и Вояджър 2 са идентични апарати, със стабилизация по трите оси и използващи [[звездна навигация|звездна]] и [[жироскоп|жироскопна]] [[навигация]]. Поддържането на ориентацията е важно за правилното насочване на главната [[антена]] към [[Земя (планета)|Земята]] за приемане на команди и предаване на данни.
Вояджър 1 и Вояджър 2 са идентични, със стабилизация по трите оси и използващи [[звездна навигация|звездна]] и [[жироскоп|жироскопна]] [[навигация]]. Поддържането на ориентацията е важно за правилното насочване на главната [[антена]] към [[Земя (планета)|Земята]] за приемане на команди и предаване на данни.


Оборудване се състои от 10 основни инструмента, без да бъдат включвани експерименти с главната антена.
Оборудването се състои от 10 основни инструмента, плюс експериментите с главната антена.


Към [[2005]] г. апаратът произвежда достатъчно мощност за захранване само на 5 инструмента, въпреки че още два инструмента събират данни.
Към [[2005]] г. апаратът има мощност за захранване само на 5 инструмента, въпреки че още два събират данни.


'''Полетната система''' представлява осем канална [[магнитна лента]] записваща цифрова информация за конфигурация и процеса за събиране и предаване на данни от останалите инструменти. Използва се за запис на високолентовия поток от '''[[Плазма|Плазмената]] подсистема''', който бива изпращан към Земята на всеки 6 месеца.
'''Полетната система''' представлява осем канална [[магнитна лента]] записваща цифрова информация в процеса по събиране и предаване на данни от инструментите. Използва се за запис на информационния поток от '''[[Плазма|Плазмената]] подсистема''', който бива изпращан към Земята на всеки 6 месеца.


'''Визуалната система''' се състои от широкоъгълна и тясноъгълна камери, подобрени конкструкции спрямо бавно сканиращите [[видикон]] модели на борда на апаратите [[Маринър]]. Тясноъгълната камера се състои от две телевизионни камери, всяка снабдена с 8 филтъра на управляем диск пред обектива. Едната камера има широкоъгълна [[леща (оптика)|леща]] с разделителна способност от 200 mm с апертура от f/3, а другата — с разделителна способност от 1500 mm и тясноъгълна леща с апертура f/8,5. За разлика от другите бордови инструменти, камерите не са автономни, а управлявани от [[компютър]]а на '''полетната система'''.
'''Визуалната система''' се състои от широкоъгълна и тясноъгълна камери, подобрени конкструкции на бавно сканиращите [[видикон]]и на борда на апаратите [[Маринър]]. Тясноъгълната камера се състои от две телевизионни камери, всяка снабдена с 8 филтъра на управляем диск пред обектива. Едната камера има широкоъгълна [[леща (оптика)|леща]] с разделителна способност от 200 мм с апертура от f/3, а другата — с разделителна способност от 1500 мм и тясноъгълна леща с апертура f/8,5.Камерите са управлявани от [[компютър]]а на '''полетната система'''.


'''Система за компютърно управление''' осигурява контролни и командни функции като кодиране/декодиране на информацията при предаване/получаване, корекция на грешки и установяване на повреди по апарата, управление на антената и поддръжка на списък от задачи за апарата.
'''Система за компютърно управление''' осигурява контролни и командни функции като кодиране/декодиране на информацията при предаване/получаване, корекция на грешки и установяване на повреди по апарата, управление на антената и поддръжка на списък от задачи за апарата.


'''Система за поддръжка на ориентацията''' изпълнява маневри за насочване на главната антена на апарата към Земята и управлява положението на платформата с други инструменти.
'''Система за поддържане на ориентацията''' изпълнява маневри за насочване на главната антена на апарата към Земята и управлява положението на платформата с другите инструменти.


За предаване на данни към апарата се използва [[S-лента]]та със скорост 16 [[бита в секунда|бита/s]]. [[X-лента]]та се използва от апарата за изпращане на [[телеметрия]] към Земята със номинална скорост от 160 бита/s, и 1,4 килобита/s при възпроизвеждане на данните от плазмения експеримент. При нормално функциониране на апарата комуникацията се осъществява с основната 3,7 метрова антена.
За предаване на данни към Вояджър се използва [[S-лента]]та със скорост 16 [[бита в секунда|бита/с]]. [[X-лента]]та се използва от апарата за изпращане на [[телеметрия]] към Земята с номинална скорост от 160 бита/с, и 1,4 килобита/с при възпроизвеждане на данните от плазмения експеримент. При нормално функциониране на апарата комуникацията се осъществява с основната 3,7 метрова антена.


[[Електрическа енергия|Електрическата енергия]] на борда се генерира от три [[Радиоизотопен термоелектричен генератор|РТГ]]. Към [[2005]] г. те все още генерират около [[315 ват|W]] мощност за всеки един от апаратите. Поради факта че с течение на времето мощността на РТГ намалява, се налага изключването на системи с цел икономии на енергия, като по този начин апарата губи от първоначалните си възможности.
[[Електрическа енергия|Електрическата енергия]] на борда се генерира от три [[Радиоизотопен термоелектричен генератор|РТГ]]. Към [[2005]] г. те все още генерират около [[315 ват|Вт]] мощност за всеки един от апаратите. Понеже с течение на времето мощността на РТГ намалява, се налага изключването на системи с цел икономии на енергия,но по този начин апаратът губи от първоначалните си възможности.


Към 2005 г. целият Вояджър 2 и платформата с инструменти на Вояджър 1 са изключени. '''Ултравиолетивият спектрометър''' [http://voyager.jpl.nasa.gov/spacecraft/instruments_uvs.html] на Вояджър 1 е изключен през 2003 г. За жироскопичните операции на Вояджър 1 и 2 с цел измерване на магнитното поле около апарата се предвижда да бъдат прекратени през [[2011]] и [[2010]] г. съответно.
Към 2005 г. целият Вояджър 2 и платформата с инструменти на Вояджър 1 са изключени. '''Ултравиолетивият спектрометър''' [http://voyager.jpl.nasa.gov/spacecraft/instruments_uvs.html] на Вояджър 1 е изключен през 2003 г. За жироскопичните операции на Вояджър 1 и 2 с цел измерване на магнитното поле около апарата се предвижда да бъдат прекратени през [[2011]] и [[2010]] г. съответно.
Ред 43: Ред 43:
Двата апарата имат възможност за извършване на наблюдения и запазват почти пълна функционалност. За източниците им на енергия и горивото необходимо за поддръжка на ориентацията се счита че ще бъдат достатъчни до [[2020]] г.
Двата апарата имат възможност за извършване на наблюдения и запазват почти пълна функционалност. За източниците им на енергия и горивото необходимо за поддръжка на ориентацията се счита че ще бъдат достатъчни до [[2020]] г.


Генераторите на апаратите работят с [[плутоний]], чийто [[радиоактивен разпад|разпад]] води до отделянето на [[топлина]], част от която от своя страна чрез [[термодвойка]] бива превърната в [[електрическа енергия]]. При конструирането си те са предоставяли около 470 W енергия при 30 [[волта|V]] [[прав ток]]. Използваният [[плутоний-238]] има [[период на полуразпад]] от 85 години, като по този начин годишни произвежданата мощност намалява с 0,81%. От друга страна ефективността на термодвойката също намалява, като тя към [[2001]] г. работи на 80% от първоначалния си капацитет си.
Генераторите на апаратите работят с [[плутоний]], чийто [[радиоактивен разпад|разпад]] води до отделянето на [[топлина]], част от която чрез [[термодвойка]] се превъръща в [[електрическа енергия]]. При конструирането си те са предоставяли около 470 Вт енергия при 30 [[волта|В]] [[прав ток]]. Използваният [[плутоний-238]] има [[период на полуразпад]] от 85 години, като по този начин годишно произвежданата мощност намалява с 0,81%. От друга страна ефективността на термодвойката също намалява и към [[2001]] г. тя работи на 80% от първоначалния си капацитет.


== Златната плоча ==
== Златната плоча ==
Ред 52: Ред 52:
''Вояджър 1'' носи златна [[грамофонна плоча|плоча]], съдържаща снимки и звуци от [[Земя (планета)|Земята]], инструкции за просвирване на плочата и указател за положението на Земята в галактиката. Целта на плочата е запазване за поколенията на част от земното наследство и достижения, както и като съобщение до [[извънземна цивилизация|извънземни цивилизации]].
''Вояджър 1'' носи златна [[грамофонна плоча|плоча]], съдържаща снимки и звуци от [[Земя (планета)|Земята]], инструкции за просвирване на плочата и указател за положението на Земята в галактиката. Целта на плочата е запазване за поколенията на част от земното наследство и достижения, както и като съобщение до [[извънземна цивилизация|извънземни цивилизации]].


Съдъжанието на плочата е подбрано от комитет с председател [[Карл Сейгън]]. Плочата включва песента „[[Излел е Делю хайдутин]]“ на [[Валя Балканска]].
Съдъжанието на плочата е подбрано от комитет с председател [[Карл Сейгън]]. Тя включва и песента „[[Излел е Делю хайдутин]]“ на [[Валя Балканска]].


== Виж още ==
== Виж още ==

Версия от 05:32, 28 юли 2008

Макет на апаратите от мисията Вояджър
Изстрелване на Вояджър 2 с ракетата Титан 3Е Кентавър
Вояджър е името на спряна през 1968 г. програма за изследване на Марс с автоматични апарати.

Програмата Вояджър включва два автоматични космически апарати Вояджър 1 и Вояджър 2 изстреляни през 1977 г. с цел изследване на външните планети-гиганти. Създадени от JPL към Калифорнийския технологичен институт със средства на НАСА. Апаратите използват удобното взаимно разположение на планетите, позволяващо икономично достигане до далечните планети от Слънчевата системаУран и Нептун.

Първоначално двата апарата са замисляни като продължение на програмата МаринърМаринър 11 и Маринър 12. Мисията им била известна под името „Маринър Юпитер-Сатурн“, но впоследствие променена на „Вояджър“

Програмата Вояджър е опростена поради бюджетни съкращения версия на планирана за края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век програма за посещение и изследване на всички външни планети от Слънчевата система. Вояджър осъществява всички поставени цели, без изследването на Плутон, въпреки ограниченията в конструкцията на апаратите.

Вояджър 1 и Вояджър 2 изпращат значително количество данни за газовите гиганти в Слънчевата система. Използвани са и за установяване на вътрешна граница на орбитата на хипотетичната транс-плутонова планета. (Планета X)

През 90-те години апаратите Вояджър задминават по-бавно движещия се Пионер 10 и стават най-отдалечените от Земята обекти създадени от човека, и вероятно ще останат още дълги години. Вояджър 1 и Пионер 10 са и най-отдалечените един от друг изкуствени обекти понеже се отдалечават от Слънчевата система в почти противоположни посоки.

За Вояджър 1 се счита че е преминал през граничния шок в края на 2004 г.

Поддържа се периодичен контакт с двата апарата и се извършват наблюдения на условията във външните части на Слънчевата система. РТГ на апаратите и термодвойките им все още произвеждат електроенергия и учените считат че Вояджър ще достигнат до хелиопаузата. Все още няма ясни доказателства за нейното пресичане, въпреки някои предварителни резултати от 2003 г.

Поради бюджетни съкращения е вероятно сондите да бъдат изоставени през октомври 2005 г., заедно с апарата Юлисий.

Устройство и оборудване на апаратите

Вояджър 1 и Вояджър 2 са идентични, със стабилизация по трите оси и използващи звездна и жироскопна навигация. Поддържането на ориентацията е важно за правилното насочване на главната антена към Земята за приемане на команди и предаване на данни.

Оборудването се състои от 10 основни инструмента, плюс експериментите с главната антена.

Към 2005 г. апаратът има мощност за захранване само на 5 инструмента, въпреки че още два събират данни.

Полетната система представлява осем канална магнитна лента записваща цифрова информация в процеса по събиране и предаване на данни от инструментите. Използва се за запис на информационния поток от Плазмената подсистема, който бива изпращан към Земята на всеки 6 месеца.

Визуалната система се състои от широкоъгълна и тясноъгълна камери, подобрени конкструкции на бавно сканиращите видикони на борда на апаратите Маринър. Тясноъгълната камера се състои от две телевизионни камери, всяка снабдена с 8 филтъра на управляем диск пред обектива. Едната камера има широкоъгълна леща с разделителна способност от 200 мм с апертура от f/3, а другата — с разделителна способност от 1500 мм и тясноъгълна леща с апертура f/8,5.Камерите са управлявани от компютъра на полетната система.

Система за компютърно управление осигурява контролни и командни функции като кодиране/декодиране на информацията при предаване/получаване, корекция на грешки и установяване на повреди по апарата, управление на антената и поддръжка на списък от задачи за апарата.

Система за поддържане на ориентацията изпълнява маневри за насочване на главната антена на апарата към Земята и управлява положението на платформата с другите инструменти.

За предаване на данни към Вояджър се използва S-лентата със скорост 16 бита/с. X-лентата се използва от апарата за изпращане на телеметрия към Земята с номинална скорост от 160 бита/с, и 1,4 килобита/с при възпроизвеждане на данните от плазмения експеримент. При нормално функциониране на апарата комуникацията се осъществява с основната 3,7 метрова антена.

Електрическата енергия на борда се генерира от три РТГ. Към 2005 г. те все още генерират около Вт мощност за всеки един от апаратите. Понеже с течение на времето мощността на РТГ намалява, се налага изключването на системи с цел икономии на енергия,но по този начин апаратът губи от първоначалните си възможности.

Към 2005 г. целият Вояджър 2 и платформата с инструменти на Вояджър 1 са изключени. Ултравиолетивият спектрометър [1] на Вояджър 1 е изключен през 2003 г. За жироскопичните операции на Вояджър 1 и 2 с цел измерване на магнитното поле около апарата се предвижда да бъдат прекратени през 2011 и 2010 г. съответно.

Двата апарата имат възможност за извършване на наблюдения и запазват почти пълна функционалност. За източниците им на енергия и горивото необходимо за поддръжка на ориентацията се счита че ще бъдат достатъчни до 2020 г.

Генераторите на апаратите работят с плутоний, чийто разпад води до отделянето на топлина, част от която чрез термодвойка се превъръща в електрическа енергия. При конструирането си те са предоставяли около 470 Вт енергия при 30 В прав ток. Използваният плутоний-238 има период на полуразпад от 85 години, като по този начин годишно произвежданата мощност намалява с 0,81%. От друга страна ефективността на термодвойката също намалява и към 2001 г. тя работи на 80% от първоначалния си капацитет.

Златната плоча

Снимка показваща защитния слой на златната плоча на Вояджър

Вояджър 1 носи златна плоча, съдържаща снимки и звуци от Земята, инструкции за просвирване на плочата и указател за положението на Земята в галактиката. Целта на плочата е запазване за поколенията на част от земното наследство и достижения, както и като съобщение до извънземни цивилизации.

Съдъжанието на плочата е подбрано от комитет с председател Карл Сейгън. Тя включва и песента „Излел е Делю хайдутин“ на Валя Балканска.

Виж още

Външни препратки