Разлика между версии на „Помаци“

Направо към навигацията Направо към търсенето
24 байта изтрити ,  преди 13 години
Свързва се с това, че по време на османската власт помаците играели спомагателна роля в управлението на районите, в които живеят. Поради тези причини наименованието „помак“ спекулативно се смята, че произлиза от глагола „помага“. В османския и в днешния турски съществува буква наречена меко „г“ която днес се изписва така – ğ. Когато това „г“ се намира в някоя дума то не се чете или изговаря. Поради тази причина се смята, че османлиите, когато са изговаряли българската дума „помагачи“ за населението със специален статут, състоящо се най-вече от средите на еретиците, да не са изговаряли буквата „г“ и тя да е придобивала формата „помаачи“, от където да произлиза и наименованието „помаци“.<ref>Хюсеин Мехмед. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония., С., 2007, с. 34</ref>
При развитието на горната теза не се взема под внимание фактът, че глаголът "помагам" е български и вероятността османските власти да са го използвали в българския му вариант е нищожна. Далеч по удобно за властта е използването на турски еквивалент на подобен глагол, но такова обозначение досега не е известно, което навежда на съмнение относно правдоподобността на твърдението че етнонимът "помак" е производен на "помагач".
Според Хамер и Цинкайзен още в най-раните периоди, когато османските гарнизони се настанили на Балканския полуостров, от страна на османската власт били полагани особени усилия за откриването на два вида „нестандартни“ населения, сред които са били тюрките заселили се на Балканския полуостров преди османското нашествие и еретиците, които не изповядвали християнството по начина, който бил изповядван от католиците и православните. В първата група влизат - прабългарите, куманите, печенезитепеченегите, узитеогузите и прочие, а във втората група са описаните в корана хора на писанията, които не съдружавали с Бог (Отец) назовавайки го троица, и които не се молели на кумирите - икони. Поради тази причина в османските архиви еретиците били записвани като кристияни за разлика от останалите християни записани като гербан или кяфир (неверник). Като след откриването на тези населения османската власт ги поставяла в привилегировано положение.Според регистъра на войнуците в Ловешко от 1548 г. със специален статут са били и т. нар. "ямаци", което в превод от османотурски език означавало "помагачи". При обпределянетоопределянето на населението като по-ямак или по-ямаци има вероятност да е произлезло и наименованието помак и помаци.<ref>Хюсеин Мехмед. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония., С., 2007, с. 25, с. 32</ref>
 
В своя пътепис ''„В недрата на Родопите“'' [[Иван Вазов]] дава друго обяснение на произхода на ''"помаци"'' от ''"помагачи"'' - там той дава пример с въоръжените групи на помаци участвали в потушаването на Априлското въстание през 1876 г. и по-конкретно в Батак и Брацигово. Такива са били помаците от с. Барутин, Доспатско и гр. Сърница. Участието на помаците в турската армия е било задължение произтичащо от верската им принадлежност и фактът, че помаци са участвали в потушаването на въстанието не е достатъчен за обосноваване на връзката на етнонима с глагола "помагам". Освен това широкоизвестен факт е, че по време на Възраждането формирането на българската нация е било основавано на верска, а не етническа принадлежност. Това довежда до допълнително противопоставяне на българите християни и българите мюсюлмани. В голяма част от Възрожденската литература и последващата политика на новоосвободената българската държава личи неприязънта към българите мюсюлмани. Това нарушава принципа за безпристрастност при търсенето на произхода и семантиката на етнонима "помак".
Анонимен потребител

Навигация